— Както искаш.
— Добре.
Започнах да разглеждам досието с материалите, събрани за шефа. Отначало вървеше шапката — общата информация за него. С всеки прочетен ред се обливах в пот.
Разбира се, истинското име и произхода на шефа не фигурираха дори в това досие, за Различни от неговия ранг изобщо не се документираха подобни факти. И все пак аз правех открития всяка секунда. Като се започнеше с това, че шефът беше на повече години, отколкото предполагах. Поне с петдесет. А това означаваше, че той лично е взел участие в сключването на Договора между Светлината и Мрака. Изумително, всички оцелели от онова време магове имаха постове в главното управление, а не заемаха скучната и досадна длъжност регионален директор.
Освен това, узнах няколко имена, под които шефът бе фигурирал в историята на Патрула и къде бе роден. По този въпрос колегите ми понякога бяха размишлявали, сключваха басове, привеждаха „безспорни“ доказателства. Но кой знае защо, никой не бе предположил, че Борис Игнатиевич е роден в Тибет.
Но и в най-смелите си мечти не можех да отгатна на кого е бил наставник!
Шефът е започнал да работи в Европа през петнайсети век. По косвени признаци разбрах, че причината за толкова рязката смяна на местоположението му е била жена. И дори се досетих коя.
Затворих прозореца с общите сведения и погледнах Толик. Той изучаваше някакъв видеофрагмент — естествено, моята биография не се беше оказала толкова увлекателна, колкото описанието на живота на шефа. Вгледах се в малката движеща се картинка и се изчервих.
— За първия случай имаш безспорно алиби — каза Толик, без да се обръща.
— Слушай… — безпомощно започнах аз.
— Добре де. Какво толкова? Сега ще увелича скоростта, за да проверя цялата нощ…
Представих си как ще изглежда филмът на по-висока скорост и се извърнах. Предполагах, че ръководството контролира сътрудниците си, особено по-младите, но не очаквах, че го върши чак толкова цинично!
— Няма да има безспорно алиби — казах аз. — Сега ще се облека и ще изляза.
— Виждам — потвърди Толик.
— И няма да ме има почти час и половина.
Търсех шампанско… и докато го намеря, малко поизтрезнях на чист въздух. Размишлявах дали си струва да се връщам.
— Не го взимай навътре — каза Толик. — По-добре погледай интимния живот на шефа.
След половин час работа разбрах, че Толик е бил прав. Може би имах причини да се обиждам от безцеремонната работа на наблюдателите. Но Борис Игнатиевич определено имаше не по-малки основания.
— Шефът има алиби — казах аз. — Безспорно. На два от случаите — четирима свидетели. На още един — едва ли не целия Патрул.
— Това при лова на побъркания Тъмен ли е?
— Да.
— Ти нямаш алиби дори за този случай. Извикали са те едва към сутринта и хронометражът е доста приблизителен. Има снимка как влизаш в офиса — и това е всичко.
— Значи…
— На теория ти можеш да убиваш Тъмни. Напълно. При това, извинявай, Антоне, но при всеки от случаите ти си имал повишена емоционална възбуда. Сякаш не си се контролирал напълно.
— Не съм го направил аз.
— Вярвам ти. Какво да правя с файловете?
— Изтрий ги.
Толик се замисли за известно време.
— Нямам нищо ценно тук. Ще пусна форматиране на ниско ниво. Отдавна беше време да почистя диска.
— Благодаря — казах и затворих досието на шефа. — Това е всичко, с останалото ще се справя сам.
— Разбрах. — Толик преодоля съпротивата на компютъра, и машината започна да се самоизтрива.
— Намини при момичетата — предложих аз. — Направи сурова физиономия. Те редят пасианси, сигурен съм.
— И това е работа — лесно се съгласи Толик. — Кога ще се освободиш?
— След два часа.
— Ще намина.
Той отиде при нашите „момичета“, две млади програмистки, които се занимаваха общо взето с официалната дейност на Патрула. А аз продължих да работя. Сега наред беше Семьон.
След два часа и половина се откъснах от машината, разтрих тила си — винаги се вдървява, когато седиш и се взираш в монитора — и включих кафеварката.
Нито на шефа, нито на Иля, нито на Семьон им подхождаше ролята на откачил убиец на Тъмни. Всички си имаха алиби, при това често — абсолютно бетонно. Например Семьон се беше изхитрил да прекара нощта на едно от убийствата в преговори с ръководството на Дневния патрул. Иля е бил в командировка на Сахалин — там веднъж се забърка такава каша, че се наложи центърът да помага…
Само аз оставах под подозрение.
Не че не се доверявах на Толик, но все пак и аз прегледах данните за себе си. Всичко съвпадаше, нито едно алиби.