— Ако наистина ми правят клопка, няма да има убийства, докато не се окажа без алиби.
— А ти ще се окажеш — шефът се усмихна. — Не ме смятай за стар глупак.
Кимнах, все още неуверено, без да разбирам напълно какво има предвид.
— Олга…
Вратата в стената, която винаги бях смятал за врата на шкаф, се отвори. Влезе Олга — усмихната, оправяща косите си. Дънките и блузката й стояха особено стегнато, както обикновено се случва след горещ душ. Зад гърба й забелязах огромна баня с джакузи и заемащо цялата стена панорамно стъкло, навярно прозрачно само от едната страна.
— Оля, ще се справиш ли? — поинтересува се шефът.
Имаше предвид нещо, за което те вече бяха говорили.
— Сама? Не.
— Имах предвид друго.
— Ще се справя, разбира се.
— Застанете с гръб един към друг — каза шефът.
Нямах желание да споря. Макар че ме присви под лъжичката: разбрах, че ще се случи нещо много сериозно.
— Открийте се, и двамата — нареди Борис Игнатиевич.
Аз затворих очи, отпуснах се. Гърбът на Олга беше горещ и влажен, дори през блузата. Странно усещане: да стоиш и да докосваш жена, която току-що е правила любов… но не с теб.
Не, аз ни най-малко не бях влюбен в нея. Може би защото я помнех в нечовешкия й вид, а може би и защото много бързо преминахме към отношения на приятели и партньори. Или заради вековете, разделящи раждането на двамата: какво значеше младото тяло, когато виждаш прахта на вековете в чуждите очи? Ние си останахме именно приятели, нищо повече.
Но да стоиш до жена, чието тяло още помни чуждите ласки, да се притискаш към нея, е странно усещане…
— Започваме… — каза шефът, може би излишно рязко. И произнесе няколко думи, смисъла на които не разбирах, думи на древен език, звучал преди хиляди години.
Полет.
Това наистина беше полет — сякаш земята пропадна под краката ми, сякаш тялото ми изгуби тежестта си. Оргазъм в безтегловност, доза ЛСД направо в кръвта, електроди в центровете за удоволствие в мозъка…
Заля ме вълна от толкова безумна и чиста, с нещо непредизвикана радост, че светът помръкна. Щях да падна, но силата, прииждаща от вдигнатите ръце на шефа, държеше мен и Олга на невидими нишки, караше ни да се извиваме, да се притискаме един към друг.
А после нишките се преплетоха.
— Извинявай, Антоне — каза Борис Игнатиевич, — но нямахме време за колебания и обяснения.
Аз мълчах. Мълчах тъпо и зашеметено. Седях на пода и гледах ръцете си, тънките пръсти с две сребърни халки, краката си — стройни дълги крака, още влажни след къпането и обути с прекалено тесни дънки и ярки синьо-бели маратонки на малките стъпала.
— Това е за кратко — каза шефът.
— От какъв… — рязко се надигнах от пода и понечих да изругая, но млъкнах при първите звуци на гласа си. Гръден, мек, женски глас.
— Антоне, спокойно. — Младият мъж, застанал до мен, протегна ръка и ми помогна да се изправя.
Може би без негова помощ щях да падна. Центърът на тежестта ми беше напълно променен. Бях станал по-нисък, виждах света по съвсем друг начин.
— Олга? — попитах аз, гледайки бившето си лице. Моята партньорка, а сега и обитател на тялото ми, кимна. Докато гледах объркано в нейното… в своето… лице, аз забелязах, че сутринта съм се обръснал лошо. И че на челото ми се оформя малка червена пъпка, достойна за всеки пубер.
— Антоне, спокойно. Аз също за първи път си сменям пола.
Кой знае защо й повярвах. Независимо от възрастта си, Олга можеше и да не е попадала никога в толкова деликатна ситуация.
— Свикна ли? — попита шефът.
Аз все още се разглеждах, като ту вдигах ръце към лицето си, ту зяпвах отражението си в стъклата на рафтовете.
— Да вървим — Олга ме хвана за ръката. — Борис, минутка… — Движенията й бяха също толкова неуверени, колкото и моите. Даже още по-неуверени. — Светлина и Мрак, как ходите вие, мъжете? — внезапно възкликна тя.
Едва тогава се закикотих, осъзнавайки иронията на случващото се. Мен, обекта на провокация от страна на Тъмните, ме бяха скрили в женско тяло! В тялото на любовницата на шефа, древна като катедралата Парижката „Света Богородица“!
Олга буквално ме натика в банята — неволно се възхитих на собствената си сила — и ме наведе над джакузито. И пусна в лицето ми струя студена вода от предвидливо приготвения душ, поставен върху нежнорозовия фаянс.
Пръхтейки, се изтръгнах от ръцете й. Едва потиснах желанието си да зашлевя нея — или пък самия себе си? — по бузата. Изглежда моторните навици на чуждото тяло започваха да се пробуждат.