— Нищо.
— Тъмният тръгна нанякъде — каза Светлана, гледайки през рамото ми. — Да изсмуква чужди сили, да прави злобни заклинания. А ние не се намесваме.
Лекичко се обърнах. Видях Тъмния — външно наистина беше най-много на трийсет. Облечен с вкус, обаятелен. На масата, където седеше, останаха млада жена и две деца — момченце на седем и малко по-мъничко момиченце.
— Отиде да пусне една вода, Света. Да се изпишка. А семейството му, между другото, е съвсем обикновено. Никакви способности. И те ли предлагаш да бъдат ликвидирани?
— Крушата не пада далече от дървото…
— Това го кажи на Гарик. Баща му е Тъмен маг. Още е жив.
— Има и изключения.
— Целият живот се състои от изключения.
Светлана замълча.
— Позната ми е тази страст, Света. Да твориш Добро, да преследваш Злото. Веднъж завинаги. Аз самият съм такъв. Но ако не разбереш, че това е задънена улица, ще свършиш в Сумрака. И някой от нас ще бъде принуден да прекъсне земното ти съществуване.
— За сметка на това аз ще успея.
— Знаеш ли как ще изглеждат действията ти отстрани? Психопатка, убиваща наляво и надясно нормални, добри хора. Вледеняващи душите описания във вестниците. Звучни прякори — „московската Борджия“, например. Ти ще посееш в сърцата на хората толкова Зло, колкото бригада Тъмни няма да извърши и за година.
— Защо имате готов отговор за всичко? — попита с горчивина Светлана.
— Защото сме преминали обучението си. И сме оцелели. Поне повечето.
Повиках сервитьора и го помолих за менюто. Казах:
— По коктейл? И си тръгваме оттук. Избирай.
Светлана кимна, изучавайки списъка с напитките. Сервитьорът, мургав висок чужденец, чакаше. Той беше виждал какво ли не, така че две девойки, едната от които се държи като мъж, не можеха да го притеснят.
— „Алтер Его“ — каза Светлана.
Поклатих глава със съмнение — коктейлът беше от най-силните. Но реших да не споря.
— Два коктейла и сметката.
Докато барманът правеше коктейлите, а сервитьорът се занимаваше със сметката, ние седяхме в тягостно мълчание. Най-накрая Светлана попита:
— Добре, с поетите всичко е ясно. Те са потенциални Различни. А как стои въпросът със злодеите? Калигула, Хитлер, маниаците-убийци?
— Хора.
— Всичките?
— По принцип. Ние си имаме свои злодеи. Техните имена не означават нищо за хората. А вие скоро ще имате курс по история.
„Алтер Его“ се оказа без грешка. В чашата се люлееха, без да се смесват, два слоя, бял и черен — сладък сливов ликьор и горчива тъмна бира.
Платих в брой — не обичам да оставям електронни следи — и вдигнах чашата.
— За Патрула.
— За Патрула — съгласи се Света. — И за да имаш късмета да се измъкнеш от тази история.
Много ми се прииска да я помоля да чукне на дърво. Но си замълчах. Изпих коктейла на две глътки — първо меката сладост, после леката горчивина.
— Супер — каза Света. — Знаеш ли, а на мен тук ми харесва. Може да поостанем още малко, а?
— В Москва има множество приятни места. Хайде да намерим такова, в което не си отдъхват черни магове.
Светлана кимна:
— Между другото, него още го няма.
Погледнах часовника си. Да, за толкова време могат да се изпикаят две-три кофи.
А най-неприятното беше, че семейството на мага продължаваше да седи на масата. И жената вече явно се притесняваше.
— Света, сега се връщам.
— Не забравяй кой си! — прошепна тя подире ми.
Да. Наистина, би било малко странно да вляза в тоалетната след Тъмния маг.
Все пак прекосих залата, поглеждайки в движение през Сумрака. Логично би било да видя аурата на мага, но наоколо беше сива пустота, оцветена с обикновените аури: доволни, угрижени, похотливи, пияни, радостни.
Все пак не може да е изтекъл през канализацията!
Чак зад стените на сградата, някъде около белоруското посолство, мярнах слабо огънче — аура на Различен. Но не беше на Тъмния маг, а значително по-слаба и различно оцветена.
Къде ли се бе дянал?
Тесният коридор, завършващ с две врати, беше празен. Поколебах се за миг — кой знае, може пък просто да не го бяхме забелязали, да си е отишъл през Сумрака или да притежава такава сила, че да е способен да се телепортира. После отворих вратата на мъжката тоалетна.
Там беше много чисто, много светло, малко тесничко и се усещаше силна миризма на цветя, от ароматизатор.
Тъмният маг лежеше до самата врата и разперените му ръце дори не позволяваха тя да се отвори докрай. Лицето на мага беше с объркано, неразбиращо изражение, в отворената му длан видях да проблясва тънка кристална тръба. Беше хванал оръжието, но прекалено късно.