— Благодаря, Олга. Възможно е отново да се свържа с вас. Нали не възнамерявате да напускате града?
Поклатих енергично глава. Милицията не ме притесняваше ни най-малко.
Но виж — шефа, кротко седнал на една масичка в ъгъла — доста.
Следователят ме остави на мира и се отдалечи към „жената на трупа“. А Борис Игнатиевич незабавно стана и тръгна към нашата маса. Очевидно беше защитен с някакво леко отвличащо заклинание и никой не му обръщаше внимание.
— Наиграхте ли се? — беше единственото, което попита.
— Ние? — уточних аз за всеки случай.
— Да. Вие. По-точно — ти.
— Изпълних всички дадени ми инструкции — казах аз. Вече започвах да се вбесявам. — И дори не съм докоснал с пръст този маг!
Шефът въздъхна.
— Изобщо не се съмнявам. Но що за глупост е ти, кадровият работник на Патрула, запознат с цялата ситуация, да тръгнеш сам след Тъмния маг?
— Кой би могъл да предвиди? — възмутих се аз. — Кой?
— Ти. След като сме се решили на подобни мерки, на безпрецедентна маскировка. Какви бяха инструкциите? Да не оставаш сам нито за минута! Нито за минута! Да ядеш и да спиш заедно със Светлана. Да взимате душ заедно! И до тоалетната да ходите заедно! За да може всеки, всеки миг да си… — шефът въздъхна и замълча.
— Борис Игнатиевич — неочаквано се намеси в разговора Светлана, — сега това няма значение. Нека да мислим какво ще правим по-нататък.
Шефът я погледна с леко учудване. Кимна:
— Момичето е право. Нека да помислим. Да започнем с това, че ситуацията се влоши катастрофално. Ако по-рано подозренията към Антон са били косвени, то сега буквално е хванат на местопрестъплението. Недей да клатиш глава! Видели са те да стоиш над трупа. Труп на Тъмен маг, убит по същия начин като всички предишни жертви. Не е по силите ни да те защитим от обвинението. Дневният патрул ще се обърне към трибунала и ще поиска четене на паметта ти.
— Това нали е много опасно? — попита Светлана. — А? Но за сметка на това ще се изясни, че Антон е невинен.
— Ще се изясни. А между другото Тъмните ще узнаят цялата информация, до която е бил допуснат. Светлана, имаш ли представа колко знае главният програмист на Патрула? Дори и самият той да не осъзнава някои неща — погледнал е бегло данните, обработил ги е и ги е забравил. Но Тъмните имат свои специалисти. И когато оправданият Антон излезе от залата на съда — да допуснем, че издържи превъртането на съзнанието — Дневният патрул ще бъде в течение на всички наши операции. Разбираш ли какво ще се случи? Методите за обучение и търсене на нови Различни, разборите на бойните операции, мрежите от хора-информатори, статистиката на загубите, анкетните данни на сътрудниците, финансовите планове…
Те разговаряха за мен, а аз седях, сякаш нямах нищо общо със случая. И работата изобщо не беше в циничната откровеност, а в самия факт, че шефът се съветваше със Светлана, начинаещия маг, а не с мен, потенциалния маг трета степен.
Ако случващото се се сравнеше с шахматна партия, то позицията изглеждаше обидно просто. Аз бях офицер, обикновен добър офицер на Патрула. А Светлана — пешка. Но пешка, която вече се готви да се превърне в царица.
И цялата беда, която можеше да ме сполети, беше маловажна за шефа в сравнение с възможността да даде на Светлана малък практически урок.
— Борис Игнатиевич, вие нали знаете, че няма да позволя да ми прегледат паметта — казах аз.
— Тогава ще бъдеш осъден.
— Знам. Освен това мога да се закълна, че нямам никаква връзка със смъртта на тези Тъмни. Но нямам и доказателства.
— Борис Игнатиевич, а ако предложим да проверят паметта на Антон само за днешния ден? — радостно възкликна Светлана. — И това ще е достатъчно, те ще се убедят…
— Паметта не може да се нареже на части, Света. Тя се превърта изцяло. Като се започне от първия миг в живота. От миризмата на майчиното мляко, от вкуса на околоплодните води — сега шефът говореше подчертано сурово. — И в това е бедата. Дори и Антон да не знаеше никакви тайни, представи си какво е да си спомни и да преживее отново всичко! Люлеенето в тъмната леплива течност, преместващите се стени, проблясъка на светлина отпред, болката, задушаването, необходимостта да се преживее собственото раждане. И после, секунда след секунда — чувала ли си, че преди смъртта целият живот пробягва пред очите? Така е и при превъртането на паметта. При това някъде дълбоко-дълбоко остава споменът, че всичко това вече се е случило. Разбираш ли? Трудно е да запазиш здравия си разум.
— Говорите така — произнесе неуверено Светлана, — сякаш…
— Съм го преживял? Да. Не на разпит. Преди повече от век, когато Патрулът тъкмо изучаваше ефектите от превъртането на паметта, беше необходим доброволец. После трябваше да ме привеждат в ред около година.