Смяната на облика е като разгъване на пружина. Нашите съзнания се задържаха в чуждите тела само благодарение на енергията, изразходвана от Борис Игнатиевич Хесер. Достатъчно бе да се откажем от вложената от него сила — и щяхме да се върнем в предишния си облик. Ако някой от нас беше маг от първо равнище, нямаше да е необходим дори физически контакт, всичко щеше да стане от разстояние.
Гласът на Олга стана писклив, тя произнесе финалната формула на отказа.
За секунда не се случи нищо. После се превих от гърч, олюлях се, пред очите ми всичко се разми и посивя, сякаш се потапях в Сумрака. За миг видях станцията — цялата, наведнъж — прашните цветни витражи, мръсния под, бавните движения на хората, аурите в цветовете на дъгата, двете блъскащи се тела, сякаш разпънати едно на друго.
После усетих как ме бутат, вкарват, натикват в телесната ми обвивка.
— Ааа — изсъсках аз, падайки на пода, и в последния миг успях да подложа ръцете си. Мускулите ми трептяха, ушите ми звъняха. Обратният преход се оказа значително по-некомфортен, може би защото не го осъществяваше шефът.
— Наред ли си? — вяло попита Олга. — Ох, ама че си мръсник!
— Какво? — погледнах девойката.
Олга вече се изправяше, мръщейки се:
— Не можеше ли, с извинение, да наминеш през тоалетната?
— Само с разрешението на Завулон.
— Добре, да забравим. Антоне, разполагаме с още четвърт час. Разказвай.
— Какво по-точно?
— Разбрал си нещо. Хайде. Ти не просто искаше да се върнеш в тялото си, изработил си някакъв план.
Кимнах, изправих се, тръснах изцапаните си длани. Изтупах си коленете, за да почистя дънките. Под мишниците ме притискаше прекалено затегнатия ремък, на който бе закачен кобурът, трябваше да го отпусна. В метрото вече нямаше много хора, основните потоци се бяха изтеглили. За сметка на това у останалите, които вече не бяха заети с провиране през тълпата, се бе появило време за мислене. Дъгите на аурите избухваха, носеха се отзвуци от чужди емоции.
Колко намалени бяха способностите на Олга! В нейното тяло трябваше да положа усилия, за да видя тайния свят на човешките чувства. А в същото време — това е толкова лесно, съвсем лесно. С това не си струва дори да се гордееш.
— Аз не съм нужен на Дневния патрул, Оля. Изобщо. Аз съм обикновен маг със средни способности.
Тя кимна.
— Но аз съм целта на лова. Вече няма съмнения. Значи аз не съм плячка, а примамка. Както Егор стана примамка, когато плячката беше Света.
— Ти едва сега ли го разбра? — поклати глава Олга. — Разбира се. Ти си примамка.
— За Светлана?
Вълшебницата кимна.
— Разбрах го едва днес — признах си аз. — Преди един час, когато Света реши да се противопостави на Дневния патрул, тя се издигна до пето равнище на силата. Изведнъж. Ако беше започнала схватка, щяха да я убият. Нали нас също могат да ни управляват лесно, Оля. Хората могат да бъдат тласкани в различни посоки, към Доброто и Злото, Тъмните се хващат на въдицата заради своята подлост, самолюбие, жажда за власт и слава. А нас ни хващат заради любовта. Ето тук сме беззащитни, като деца.
— Да.
— Шефът в течение ли е? — попитах аз. — Оля?
— Да.
Тя процеждаше думите, сякаш я бяха стиснали за гърлото. Не вярвам! Светлите магове, живели хиляда години, не се срамуват. Те са спасявали света толкова често, че знаят всички етически извинения наизуст. Една Велика Вълшебница, пък макар и бивша, не може да се срамува. Самите тях са ги предавали твърде често.
Засмях се.
— Оля, бие сте го разбрали веднага? Още щом протестът от Тъмните е дошъл? Има лов, насочен срещу мен, но целта е да се пречупи Светлана?
— Да.
— Да, да, да! И при това вие не предупредихте нито мен, нито нея?
— Светланка трябва да порасне. Да прескача през стъпало — в очите на Олга избухна пламък. — Антоне, ти си ми приятел. Но ще ти кажа честно. Разбери, сега няма време за пълноценно израстване на Велика Вълшебница. А тя ни е нужна, нужна ни е повече, отколкото можеш да си представиш. Тя има достатъчно сили. Тя ще се закали, ще се научи да трупа сила и да я използва, а най-важното е, че ще се научи и да се въздържа от използването й.
— А ако аз загина, това само ще засили волята й и омразата й към Мрака?
— Да. Но ти няма да загинеш, сигурна съм. Патрулът търси Дивака, всички са вдигнати на крака. Ще го предадем на Тъмните и обвинението към теб ще бъде оттеглено.
— За сметка на това ще загине неиницииран навреме Светъл маг. Нещастен, самотен, съсипан, сигурен, че се бори самичък с Мрака.
— Да.