Сервитьорите плуваха, като лениви риби, разнасяйки по масите алкохол, който тук общо взето беше забранен. Право пред мен, през две маси, бяха разположени компютърните терминали, свързани с два мобилни телефона. Не си бяха правили труда да прекарат кабели до безбройните комуникации на кулата, значи щабът бе организиран набързо. Трима дългокоси младежи работеха съсредоточено — пръстите им се плъзгаха по клавиатурите, по екрана пробягваха редове, в пепелниците димяха цигари. Никога не бях виждал Тъмни програмисти, но това, разбира се, бяха обикновени оператори, а не системни администратори. И те по нищо не се различаваха от когото и да било от нашите магове, сложен в щаба на свързан с мрежата ноутбук. Може би дори изглеждаха по-порядъчно от някои от нашите.
— Културно-изложбен комплекс „Соколники“ е покрит изцяло — каза един от младежите. Тихо, но гласът му се разнесе из целия пръстен на ресторанта и сервитьорите потрепнаха, обърквайки посоката.
— Таганско-Краснопресненска линия е под контрол — отвърна друг. Младежите се спогледаха и се засмяха. Навярно имаха малко състезание кой ще рапортува по-бързо за своите участъци.
Гонете ме, гонете!
Тръгнах през ресторанта, насочвайки се към бара. Не ми обръщайте внимание, безпомощен човек-охранител, един от онези, комуто мимоходом е била отредена ролята на куче-пазач. А ето че сега охранителят е дошъл да изпие една бира: напълно ли се е лишил от чувство за отговорност? Или е решил да провери безопасността на новите си господари? Взводът е пратен на нощна стража по заповед на краля. Тарам-там-там, тара-ра-ра…
Застаряващата жена зад бара търкаше халбите с механични движения. Когато спрях, тя мълчаливо започна да ми налива бира. Очите й бяха празни и тъмни, тя се бе превърнала в марионетка и аз с усилие успях да потисна краткото ослепително яростно избухване. Не бива. Нямам право на емоции. Аз също съм автомат. Куклите нямат чувства.
После видях девойката, седнала на висока въртяща се табуретка срещу бара и сърцето ми отново се сви.
Как можах да не помисля за това?
За всеки оперативен щаб трябва да се уведоми противника. Във всеки оперативен щаб трябва да бъде изпратен наблюдател. Това е част от Договора, това е едно от правилата на играта, изгодно — макар изгодата да е само привидна — и за двете страни. И в нашия щаб, ако е организиран, седи някой от Тъмните.
Тук седеше Тигърчето.
Отначало погледът на девойката се плъзна по мен без никакъв интерес и аз за малко да реша, че всичко се е разминало.
После погледът й се върна.
Тя вече виждаше човека-охранител, чийто облик бях приел. И нещо не съвпадаше със съхранения в паметта образ. Предизвикваше тревога. След миг тя ме погледна през Сумрака.
Стоях неподвижно, без да се опитвам да се скрия.
Девойката отмести поглед и се обърна към седналия срещу нея маг. Никак не беше слаб — оцених възрастта му на стотина години, а равнището на сила — най-малко трето. Не беше слаб, а просто самодоволен.
— Все едно, вашите действия са провокация — каза тя със спокоен глас. — Дневният патрул е сигурен, че Дивака не е Антон.
— А кой е тогава?
— Неизвестен на нас непълноценен Светъл маг. Светъл, контролиран от Тъмните.
— Защо, момиче? — искрено се учуди магът. — Обясни ми, моля те. Защо ни е да губим своите, макар и не най-ценните?
— „Не най-ценните“ е ключовата фраза — меланхолично съобщи Тигърчето.
— Да допуснем, че бихме постъпили така, ако имахме възможност да унищожим началника на московските Светли, но той, както винаги, е извън подозрение. А да загубим двайсетина от нашите заради един-единствен Светъл средна ръка? Несериозно. Или ни мислиш за глупаци?
— Мисля ви за умни. Може би по-умни от самата мен — Тигърчето се усмихна зловещо. — Но аз съм само оперативен работник. Изводите ще ги правят други, и те ще ги направят, не се съмнявайте.
— Ние дори не искаме незабавно наказание! — Тъмният се усмихна. — Ние дори сега не изключваме възможността за грешка. Трибунал, квалифицирано и безпристрастно разследване, справедливост — това е всичко, което искаме!
— А не е ли много странно, че вашият глава не улучи Антон, използвайки Бича на Шааб? — девойката полюшна с пръст полупразната халба бира. — Удивително. Любимото му оръжие, което той владее до съвършенство от стотици години. Сякаш на Дневния патрул не му е интересно самото залавяне на Антон.
— Мило момиче — Тъмният маг се наведе над масата, — вие сте непоследователни! Не можете да ни обвинявате, че хем преследваме невинен, спазващ закона Светъл, хем не се опитваме да го хванем!