Завъртането! Спомни си тя. Можеше да се отскубне от него…
Направи пирует, спря, обърна се надясно, след това наляво и излетя нагоре по стълбата. Едно, две, три, четири, пет…
Усети ръката му на своята, хвана я, спря я, отново я завъртя. В този миг се помоли той да бъде на място, за да я улови. Той беше. С дясната си ръка я улови през кръста, когато удари твърдото му като скала тяло. Лявата му ръка се хлъзна под нея, препъна колената й и тя отново полетя, докато той я носеше нагоре по стълбата. Летеше… и го гледаше втренчено в очите. Чувстваше паренето им… и силните му ръце около себе си.
— Чудесно! — одобри Тони отдолу. — Грубо, но чудесно. Брин, изнесе крака си назад със закъснение. Лий, гледай по-ядосано, не толкова напрегнато. Няма да я изпуснеш. Сега да опитаме с музика.
Първият опит навярно беше „чудесен“, но вторият беше катастрофа. Брин се препъна на второто стъпало. За свой ужас повтори грешката още веднъж и още веднъж.
Причината е в Кондър, помисли си тя, оправдавайки се и пламнала от гняв. За всичко беше виновен той, за това, че явно здравата се забавляваше и всеки път сдържано й се усмихваше, когато уловеше негодуванието в очите й…
— Госпожице Келър, какво има? — попита той любезно, но тя все още виждаше насмешката. — Пихте ли кафе? Тони, как можеш да оставиш младата дама да работи, без да е пила кафе?
Тя искаше да възрази; да му каже, че иска само репетицията да свърши. Но преди да успее да каже каквото и да било, се озова в салона точно срещу танцувалната зала и стълбата.
И се оказа съвсем сама с него.
Брин седеше мълчаливо, докато той й наливаше кафе от каната.
— Захар, мляко?
— Черно, моля.
Подаде й чашата, наля и на себе си. Той отпи и така впи поглед в нея, че й се прииска да изчезне под дъсчения под.
— Срещал ли съм ви вече някъде, госпожице Келър?
— Не.
— Бях сигурен, че не съм. Иначе не мога да си представя, че щях да ви забравя. Но щом никога не сме се срещали, тогава, разбира се, не мога да разбера как е възможно да съм ви обидил. Защо ме ненавиждате?
— Аз… аз не ви ненавиждам — протестира Брин.
— Ненавиждате ме. Защо?
Неочаквано тя навлажни устните си. Нямаше смисъл да лъже. Не я питаше дали го ненавижда, питаше я защо го ненавижда. И в този уединен салон той изведнъж й се стори странно опасен. Стегнат, елегантен и силен, този мъж бе способен да се движи безшумно с грацията на голяма котка. Тайничко огледа суровото му лице. Блестящо черната му коса, къса с перчем отпред, по-дълга отзад, абсолютно права. Отново си го представи с кърпа през челото. Без риза, с трико вместо с джинси. Крадешком да се придвижва в мрака и да напада със смразяващ кръвта боен вик, разнесъл се от пълните му устни…
Не се нуждаеше от костюм. През джинсите и плетената риза ясно се очертаваше гъвкавото му тяло. Сухите му подигравателни усмивки увеличаваха увереността й, че той не беше просто силен, той беше изключително мъжествен, сексапилен и чувствен мъж. Опасен? Да, много. Сега беше сърдечен, докато я изпитваше. Може би й даваше шанс. Но докато я наблюдаваше с този твърд като кремък поглед, тя знаеше, че нещата трябва да се правят така, както той иска. Не би търпял несъгласие в редиците на наемниците си. Тя трябва или да играе по гайдата му — или изобщо няма да играе. Внезапно я обзе гняв. Той искаше нещата да са ясни. Брин също.
— Честно казано, господин Кондър, самата не знам защо ви ненавиждам. Но няма да допусна това да попречи на работата ми или на снимките за промоцията ви.
Той се засмя искрено, лицето му сега не изглеждаше толкова сурово, усмивката му разкри красив набор от равни бели зъби.
— Добре, доверявам се на професионализма ви. Така, както се доверявам на моя.
— Какво означава това? — побърза да попита Брин.
— Означава, че може би аз ви познавам по-добре, отколкото вие самата се познавате. Убеден съм, че си мислите, че ви събличам всеки път, когато ви погледна.
— Може би — отвърна Брин хладно, надявайки се, че бузите й не са почервенели издайнически.
— Навярно си мислите, че избрах вас от цяла тълпа, защото искам повече да ви виждам, защото искам да ви завлека в леглото.
— Предполагам…
Отново тихичко се изсмя и тя улови звука като гореща въздишка, която премина през кръвта й и погали сърцето й.
— Вижте, мислете каквото искате, но ви избрах за Лорена, защото имате талант и идеално отговаряте на представата ми за тази жена. Що се отнася до останалото… Страхувам се, че имате право. Бих искал да се срещаме повече — и определено бих искал да ви прелъстя. Но не се тревожете, няма да допусна това да попречи на работата. Тук или когато правим снимки за промоцията.