Обикновено си разделяха яденето. Тук нямаше детски порции и сметката можеше да литне нагоре. Но тази вечер…
Безпомощно и примирено махна с ръка във въздуха. — Поръчвай си каквото искаш. — За минутка пак затвори очи. Когато ги отвори красиво ориенталско момиче чакаше за поръчката. — Първо, голяма чаша вино — промълви Брин. — След това пиле с кашу, сладко-кисело пиле — Адам, ти какво искаш?
— Хотдог! — каза Адам.
— Тук няма хотдог, Адам. Това е китайски ресторант.
— Хмммм… пиле.
Брин сви рамене към сервитьорката.
— И още фаршировано яйце и ребра. И специалния пържен ориз със скариди, моля.
Сервитьорката беше кукла. Бързо се върна с виното на Брин, с безалкохолните за момчетата с малко чадърче, щръкнало на върха на сламките.
Така поне две минути ще се забавляват, помисли Брин с благодарност.
Яденето пристигна, докато все още бяха залисани с чадърчетата. Това даде възможност на Брин да разпредели порциите между трите момчета и да разреже яйцето на Адам. Той не обичаше „тъмните зелени неща“ в него.
Е, ако не друго, спомни си тя, докато загребваше от пържения ориз, снимките на дивите животни са напълно готови. Освен това Барбара си вземаше триседмична отпуска от шоуто и беше обещала през следваща седмица-две вечери да остане при децата, така че Брин можеше да излезе, за да вечеря и да си пийне с някои от другите танцьори. Щеше да бъде хубаво. Една вечер пълно разпускане…
— Лельо Брин.
Беше гласът на Брайън. Тих, възбуден.
— Един мъж идва насам. Мисля, че те познава.
Широко отвори очи и тревожно огледа ресторанта. Наистина някакъв мъж приближаваше към масата им.
Беше Лий Кондър.
Какво правеше тук, почуди се тя мрачно. Ресторантът беше хубав, но не шикозен. Той трябваше да бъде в някакъв лъскав нощен локал, да вечеря със стек „Даяни“, да танцува, да хвърли част от изобилните си пари на масите за хазарт.
— Здравейте, госпожице Келър. — Погледът му бързо обиколи масата; Брайън и Кийт го изучаваха със зяпнала уста, Адам се цупеше и не криеше враждебността си.
— Здравейте — промълви Брин. Беше учудена, че се отбива да я види, след като седеше с трите малки деца на масата. Повечето мъже биха побягнали в обратната посока.
От усмивката ситни бръчици се появиха около очите му, изглеждаше заинтригуван и развеселен, когато отново насочи погледа си към нея.
— Това ваше семейство ли е? Глупав въпрос. Сигурно са ваши. Всички си приличат.
— Тя не ни е майка! — Брайън побърза да съобщи. — Тя ни е леля.
— Така ли? — попита Лий. — Не са ваши значи? — попита той Брин.
— Не са мои, но… Да, мои са.
Кийт обичаше да мисли за себе като за възрастен и зрял; но устните му потръпваха, когато се намеси в разговора.
— Моята майка и баща са… Те сега живеят с Исус. А ние — с леля Брин.
— Решението ми се струва приемливо — отбеляза Лий любезно. — А вие сте?
— Кийт Келър. Това е Адам.
— Е, Кийт Келър, имаш ли нещо против да се поотместиш? Искам за няколко секунди да се присъединя към вас, ако не възразявате.
Кийт с готовност се отмести. И за ужас на Брин Кондър седна и й се усмихна.
Тя се опита също да му се усмихне, но усилието се оказа жалък провал. Поне едва ли ще поиска да скочи в леглото с нея още тази нощ. Беше си взела душ, и толкова. Косата й все още беше влажна; чувстваше я като залепнала на раменете. Не си беше дала труд да освежи грима си, беше нахлузила в последния момент стар блузон и избеляла памучна загръщаща се пола.
А сега и половината от разпиляната по масата китайска юфка беше полепнала по нея!
Брин вдигна чашата с вино и нервно погълна три четвърти от него, след това отново се опита да се усмихне любезно.
— Какво правите тук? — го попита тя.
— Обичам китайска храна — отговори той, свивайки рамене.
— Нямате среща? — попита Брин и веднага съжали, че го е направила.
Той се изсмя.
— Не, освен ако Мик и Пери могат да минат за среща. Те са ей там. — Той посочи към задната част на помещението. През седмицата се беше запознала с тях. Бяха й направили впечатление на сериозни мъже, обратното на това, което очакваше. Пясъчнорусият Пери с малко крива многозначителна усмивка й помаха; Мик с искрящите си тъмни очи широко се усмихна също вдигна ръка за поздрав.
Брин махна в отговор, след това установи, че очите й сами се извъртяха така, че да срещнат тези на Лий Кондър.
— Ще хапнете ли… Малко пиле с кашу? Пържен ориз, яйце, ребра…?
— Благодаря, не. Току-що се нахраних.
Също и аз, помисли си Брин, поглеждайки надолу към чинията си. Сигурна бе, че не е в състояние да преглътне вече нито един залък.