— Да, разбира се.
Брин изгълта кафето си и прие ръката, която улови нейната и я поведе през стаята.
През следващия час тя се убеди, че е садист и че биенето на барабаните е ритуал, с който призовава дявола, за да го зареди със свръхчовешка енергия и издръжливост.
Репетираха по стълбата близо час; след това дойдоха другите танцьори. И те репетираха един час. Тя можа да си отдъхне десет минути, докато той си обличаше пехотинска униформа, за да се снима в сцената на стълбата, забулен в гъста мъгла, излизаща от голям блок сух лед.
След това пак танцуваха. Направиха снимки с Мик на пианото, Ендрю със стара акустична китара и Пери с цигулка. На Брин й хареса звука на цигулката, но имаше възможност да я слуша само няколко минути. Тони я отведе, защото искаше да види какво ще стане, ако се опитат да се изкачат шест стъпала, вместо пет. Стори й се ужасно високо, за да може да се довери достатъчно на някого и да полети слепешката надолу в прегръдките му.
Твърде високо. Брин погледна нагоре по стълбата и преглътна, опитвайки се да потисне страха си. Защо мисълта за височината я плашеше толкова, че чак дъхът й спираше? Просто не можеше да падне в присъствието на Лий; просто не можеше.
— Твърде високо ли е? Обещах, че ще ви уловя, но ако сте толкова неспокойна, кажете.
— Не… — промълви тя. Беше явна лъжа.
— Брин, — тя усети лекото му докосване. Ръцете му бяха на раменете й, гледаше я в очите, съвсем дружелюбно. — Фобията от височината не е нещо, за което трябва да се тревожите. Можем да се върнем стъпало надолу.
За миг беше уловена в светлокафявото злато на очите му, почувства се ужасно засрамена от себе си. След миналата нощ, след нещата, които му беше изрекла, и начина, по който се беше държала, той се отнасяше към нея с разбиране и любезност. Мога да го обикна, помисли си тя. Наистина мога да го обикна…
Тръсна леко глава.
— Не, няма проблем. — Поколеба се, отскубна се от него и отново погледна нагоре по стълбата. — Ще се справя. Благодаря, все пак…
Поне усети ръцете му. Знаеше, че са силни.
Разнежването, което изпита към него, се стопи с напредването на утрото, а енергията му нямаше свършване. Не искаше от другите да правят това, което той сам не желаеше прави, но само за няколко часа краката й — и всичко останало — я заболяха.
Брин репетира с Лий, след това с другите танцьори. Като че ли нямаше край.
Някъде в разгара на всичко това тя успя да прошепне на Барбара:
— Мисля, че се готви за съвършеното престъпление — масово задушаване на двадесет танцьори!
Барбара се изсмя, но от нея не се изискваше през почивката си да работи на стълбата.
— Той е перфекционист, не мислиш ли?
Как ли пък не, помисли си Брин.
Беше едва пладне.
Но скоро щеше да настъпи нейният час. Много скоро.
Към един танцьорите и операторите бяха освободени. Брин застана на полянката край игрището за голф в кънтри клуба „Тимбърлейн“ и се загледа през кадифенозелената шир отвъд към заснежените планински върхове.
Брин беше заредила „Канона“ си с качествен филм и сега оглеждаше това, което преди малко беше видяла през обектива. Декорът беше добър. Всички съоръжения на групата бяха пренесени на моравата, няма да има нищо друго, освен небе и трева, и планини, и…
И бляскавата неонова светлина на хотела „Сладки сънища“, безвкусна сграда, която пречеше на клуба просто с нахалството си, че се беше настанила на пътя й.
— По дяволите! — тихо изруга Брин. Тя премести апарата. Каквото и да направеше, не можеше да избегне сградата и паркингът, но вероятно щеше да успее да елиминира неоновите светлини. А хотелът щеше да остане толкова назад във фона, че всичко около него ще бъде едва забележимо.
Брин въздъхна. Трябва да предупреди Лий…
— Как изглежда, миличка?
Брин се обърна и се усмихна на Барбара, която се приближаваше. Барбара никога не изглеждаше разрошена и раздърпана. С късата си руса коса, царствената си височина и неизменното си спокойствие можеше да идва от усилена танцова репетиция и да изглежда, сякаш през цялото време е седяла и е пила коктейл от коняк, захар, джоджен и лед.
— Доста добре, Барб, но виж. Проследи хълма надолу и ще видиш.
— Ах, да! Старият хотел „Сладки сънища“. Бърлога с водни легла, огледални тавани и неприлични филми! — засмя се Барбара. — Наистина ли ще бъде проблем?
— Не мисля. Стига да успея да избегна светлините. Ще бъде далеч във фона, но мисля, че трябва да предупредя Лий и да разбера дали не би искал да избере ново място.