— О, не! Брин, недей! Съдържателят вече е като обезумял, защото на един от тия скъпи официални обеди очаква оня политик, който се е кандидатирал за Сената.
— Барб, именно ти ми каза, че Лий Кондър е перфекционист.
— Така е, така е. Но ти току-що каза, че хотелът ще бъде във фона. Виж колко е далеч!
— Барб…
— О, шшт! Брин, моля те! — Барбара снижи гласа си. — Скъпа, досега всичко вървеше идеално за Лий, всичко, за което аз отговарях. Това наистина е важно за мен, нали знаеш? Той има приятели сред топзвездите в музикалния свят и ако ме препоръча на други, ще можем и двете много години да живеем от резултатите! — Барбара тревожно погледна през рамото на Брин. — Няма да има значение, Брин. Сигурна съм. Ето го идва…
Барбара лъчезарно се усмихна, незабелязано от Брин, но на Брин не й беше нужно да вижда усмивката й, за да усети, че Лий се намира наблизо. Откакто го срещна, беше придобила нещо като радар. Всеки път, когато се приближеше, гореща вълна заливаше гърба й, която бързо преминаваше в студени тръпки.
— Мисля, че тук сме готови, Лий! — обади се весело Барбара.
Брин се обърна. Лий с ръце на хълбоците, все още излъчващ напрежение и енергия, беше втренчил в нея златистия си загадъчен поглед. Никакъв гняв, никаква страст. Като че ли току-що се бяха срещнали.
— Брин, харесва ли ви мястото?
— Да, хубаво е — се чу да отговаря тя. Само дето сега в далечината виждаше играчи на голф. Поколеба се, след това добави. — Чудесни ще излязат снимките в едър план. Но на фона на груповите снимки може да се появи и нещо друго. Вижте, там двама мъже играят на петнадесетата дупка.
Лий нетърпеливо махна с ръка.
— Това не е проблем. Няма нужда снимките да изглеждат сякаш сме сами в света. Да започваме, какво ще кажете? След това имам друг ангажимент.
Брин усети студенината в думите му като плесница в лицето си. Мило се усмихна. Работа? Животът му не можеше да се сравни с нейния. И ако можеше да бъде полусадист с танцьорите си, тя като нищо можеше да бъде също толкова безмилостна с обектите на своите снимки.
— Готова съм, когато и вие сте готов, господин Кондър. Да започнем на моравата с вас четиримата, групирани зад инструментите.
Пери, Ендрю и Мик вървяха след Лий и весело кимнаха в знак на съгласие. Съжалявам, момчета, помисли си Брин с оттенък на вина, но и вие ще страдате заедно с всемогъщия си вожд…
Групата се подреди, преди тя да беше и помръднала. Брин се наведе, за да си вземе чантата с апарата, и ги последва. След това се спря и се обърна към Барбара.
— Хей, Барб. Ела и следи внимателно показанията на светломера вместо мен.
— Разбира се — съгласи се Барбара. — Само ми кажи къде да гледам.
Брин сладко се усмихна. От една страна, искаше на свой ред малко да ги измъчи, но същевременно държеше да е съвсем сигурна, че ще направи хубави снимки.
— Великолепно, момчета! Великолепно! — Тя изръкопляска, след като провери позите им през обектива. — Пери, малко наведи глава, Лий, повдигнете леко вашата. Ендрю, премести се надясно. Пери, яката ти стърчи отзад.
Брин накара останалите да чакат, докато тя старателно нагласяше яката на Пери. Всички изглеждаха добре — наистина добре — с червени, избрани по мярка ризи и черни джинси. Повече от добре. Секси. Особено Лий с магнетичните си очи и широкоплещестата си атлетична фигура. И лъскавата черна коса.
И толкова ядосаното си изражение.
— Чудесно — отново развеселено каза Брин. Щракна бързо още пет снимки. — Добре, Лий, зад барабаните. Да опитаме с Пери отляво, Мик отпред, приклекнал на едно коляно. А Ендрю отдясно. Мик, отпусни ръка, сякаш си почиваш. Леко се усмихни, не много. Малко повече зъби, Пери. Искам усмивка, Лий, моля ми. Не се мръщете. О, не, почакайте малко. Така няма да стане. По-добре Ендрю отпред, защото Пери и Мик са еднакво високи…
Тя ги местеше, и местеше, гласеше и пренагласяше. Караше ги да не помръдват, докато изчезваше да смени филма и спокойно се наслаждаваше на чаша кафе. Направи снимки в близък план и други в далечен. На фона улови игрището за голф, улицата отвъд и красотата на заснежените планини. След това отново снима всичко, като им обясни, че на фона има твърде много играчи на голф.
Не беше лъжа. Първо имаше само един мъж, който се мотаеше около далечна пясъчна дупка. Вероятно е бил скрит зад барабаните. Но едва се беше помотал там минута-две, когато след него от върха на хълма се появи група, подобна на шайка монголци.
Готвеше се да зареди четвъртия си филм, когато Лий най-после наруши нетърпеливото си мълчание.