— Келър. Брин Келър.
— Госпожице Брин Келър, запознайте се с помощника ми Питър Ларс.
— Приятно ми е. — Брин протегна ръка, чувстваше се неудобно. Помощник? Човекът беше нисък, не беше дебел, но набит и як като скала. Облечен с тъмен, безличен костюм. Лицето му, помисли си тя с насмешка, беше същото — напълно безлично. По-скоро имаше вид на убиец от стар гангстерски филм, отколкото на помощник.
— Какво снимахте, госпожице Келър? — любезно я попита Пит Ларс.
— Лий Кондър и групата му — отговори тя. Също беше сърдечна, но й се искаше да се отърве и от двамата.
— Колко хубаво. Той е много известен, нали?
— Да, мисля, че е така. Е, беше удоволствие да се запозная и с двама ви. Късмет на кампанията.
Успя да се промъкне покрай спретнатия политик и отвратителния му приятел, който приличаше на горила, и се забърза към тоалетната.
Трепереше, а не знаеше защо.
Навярно се опасяваше, че беше отишла твърде далеч и че този път Лий Кондър ще я уволни. Или навярно се страхуваше, че той някак си започваше да властва над нея всеки път, когато се намираше наблизо, и че именно тя ще бъде тази, която няма да издържи, ще изтича към него и ще го помоли да я притисне към себе си само за миг, но така, че да повярва, че за нея може да има нещо истинско и вечно…
Прокара четка през косата си и реши, че трябва да се държи достойно. Когато излезе, видя, че Лий отново е влязъл и е притиснат от ловци на автографи.
Шмугна се покрай него и се запъти към терасата, но отново се оказа обсадена на предната врата. Друга група ловци на автографи бяха заобиколили мъж, когото тя беше сигурна, че никога не е срещала. Опитвайки се да бъде любезна, тя си проби път през морето от хора, но отново се оказа притисната в мъжа, който беше привлякъл вниманието на всички, а тя дори не знаеше кой е той!
Бързият оглед на спортната му риза и стройната му фигура й подсказа, че е състезател по голф. Беше около тридесет и петгодишен, с къса кестенява коса и пращящ от здраве. Дружелюбните кестеняви очи се спряха на нейните.
— Голяма игра. — Промълви Брин. — Чудесна игра…
— Благодаря. За миг помислих, че няма да спечеля шампионата!
— Но го печелихте! Поздравления, господин…
Той любезно се изсмя.
— Майк Уинфелд.
Уинфелд. Уинфелд. Да, беше млад, и въпреки пълната й незаинтересованост от този спорт беше чувала името. Говореше се, че ще стигне върха и очевидно беше го стигнал.
Той тихо се изсмя.
— Чудесно се изчервявате, но не се смущавайте. Нали не сте дошла заради играта? Тук сте с Лий Кондър.
С Лий Кондър? Не, не така, както той го каза!
— Аз съм фотограф. Правя реклами снимки за него.
— Днес ли снимахте? Тук?
— Да, от другата страна на терасата.
— Колко хубаво. Ами щом като Кондър ви е наел, значи сте много добра. Имате ли визитна картичка?
— Аз… Да, имам.
Брин се порови в чантата си за картичката си. Пъхна я в ръката на играча и изкриви лицето си в гримаса, след като я блъснаха в него.
— Благодаря ви, че попитахте. По всяко време можете да ми се обаждате. Измъквам се, преди почитателите ви да са решили да ме обесят!
— Брин Келър — промълви той, като се усмихваше и й махаше, докато тя се провираше през тълпата. — Ще ви се обадя!
Тя му махна в отговор.
Може би нещо наистина добро ще излезе от всичко това, помисли си тя, докато бързаше да се присъедини към другите на терасата. Барбара вдигна поглед към нея от плетения стол до масата от ковано желязо.
— Брин, това е твоята чаша с вино. Вече ти поръчах коктейл от раци и салата от спанак. — Барбара вдигна ръце и сви рамене. — Толкова дълго те нямаше…
— Прекрасно, Барбара — нервно промълви Брин, заемайки празния стол до своята агентка и приятелка. Единственият друг празен стол беше този до нейния. Който и да беше избрала, щеше де бъде принудена да седне до Лий. Взе чашата с вино и започна да отпива. Беше хубаво. Сухо, но пивко.
Пери разказваше на Барбара за замъка, където бяха снимали в Шотландия. Разказът му беше духовит и забавен. Поглеждайки през балконските врати към главната стая на клуба, видя, че Лий е задържан от политика. Двамата мъже разговаряха няколко минути, след това към тях се присъедини шампионът по голф. Среща на легендарните знаменитости и богатите, помисли си Брин с известна горчивина. След това си даде вид, че е погълната от чашата си с вино, защото Лий най-после минаваше през вратите и се насочваше към масата. Усети растящата му раздразнителност, по скърцането на стола по бетона, когато го издърпа, за да заеме мястото си.
Тя усети погледа му, открито вперен в нея, и беше принудена да се извърне към него, докато той отпиваше от виното и я наблюдаваше над ръба на чашата.