Нахрани ги, окъпа ги и ги сложи да спят около осем часа. Веднага, след като целуна малките челца, изтича надолу по стълбите и се обади на Барбара. Тя беше включила телефонният си секретар и Брин тихичко започна да ругае, но в момента, в който запасът свърши и устройството изпиука, чу кикота на Барбара.
— Спокойно, спокойно, скъпа! Какво има?
— Искам да занеса онзи филм да го проявят още тази вечер, Барб. Никак не ми се ще да те ангажирам, но децата са заспали. Имаш ли нещо против да прескочиш и да останеш при тях няколко минути?
— Брин, ни най-малко, независимо дали са заспали или не. Но тази вечер имам шоу. Никаква ваканция до следващата седмица.
— Ох! — изпъшка Брин, объркана.
— Защо ще го носиш? Нали винаги сама проявяваш. Половината от работата, не помниш ли?
— Да, но не и тези. Кондър иска пробните снимки и негативите. А съм капнала. Просто не мисля, че ще мога да се занимавам с тях тази нощ. — Не искаше тя да ги проявява. Щеше й се да се отърве от тях; да измие ръцете си от всичко това.
Барбара се поколеба за миг.
— Да не би да имаш проблеми с него?
— С Лий? Просто не си допадаме.
— Това е безумие, Брин. Човекът толкова ти се възхищава.
— Каза ми, че иска пробните снимки, Барб. Точка.
Барбара въздъхна.
— Причината е само твоето отношение, Брин. И не виждам защо. Толкова е чаровен. Понякога малко отнесен, малко строг, но винаги галантен. Малко плаши със стаената си сила, но мисля, че това само допълва сексапила на мъжа. А всъщност е такова чудесно човешко същество.
— Барбара! — изохка Брин. Мислеше си, че ако беше чула още хвалби за този мъж, наистина ще й се прииска да строши барабана в главата му, ще започне да крещи и ще полудее. — Моля те, не стига ли, че цял ден работя с него. Трябва ли да слушам за него цяла нощ.
Жицата замлъкна, след това чу Барбара да въздиша.
— Добре, добре, и двамата сте възрастни хора. Спирам. И слушай. Не мога да остана при децата, но какво мислиш за това? Кажи ми къде искаш да занеса филма и ще го занеса.
— Ще го занесеш ли? Бог да те благослови, Барб! На „Келиз Кодак“. Ще се обадя на Кели и той ще те чака. Благодаря, Барбара. Много ти благодаря. Знам, че утре ще ги получа, ще ти ги дам да ги предадеш и ще се отърва от всичко!
— Хммм — в отговор измънка Барбара многозначително. — При теб съм след десет минути. Ще свирна; просто изтичай до колата, съгласна ли си?
— Чудесно! Толкова ти благодаря!
Брин затвори телефона, след това бързо се обади на Кели Крейн, собственик на малък магазин за фотоапарати, който толкова пъти й бе помагал. Той изпъшка, когато му каза, че иска снимките на следващия ден, след това натъжено й съобщи, че така или иначе няма неотложни срещи. Тя му благодари, грижливо опакова филма и зачака Барбара да й свирне. Точно след десет минути Барбара потегли, докато Брин все още й благодареше.
Нощта започна толкова добре, че Брин не можа да повярва, че беше единадесет часа, когато свърши да подрежда дрехите и закуските за следващия ден. Бързо се мушна под душа и също толкова бързо изскочи от него, след това реши, че чаша вино, докато гледа новините, ще й помогне да заспи.
Но новините не й подействаха приспивателно. Местните изцяло се отнасяха за суматохата в кънтри клуба „Тимбърлейн“. Как не е забелязала всички тези хора от медиите, почуди се тя.
Първата новина беше за Дърк Хамърфийлд. Показаха го с жена му — топчеста малка брюнетка — усмихнат, тази великолепна усмивка. Твърдяха, че е чудесен съпруг и баща, истински „американски герой“, който живее с мечтата на всички американци. Говорителят съобщи, че се носят слухове за връзки с големи хазартни концерни, но очевидно всички тези организации били напълно законни. Хазартът бил легален в Невада.
Брин прехапа устни, след като се оказа, че следващият клип е за Лий Кондър, който усърдно раздаваше автографи, и чистосърдечно се изсмя, когато го видя да разрошва косата на малко момченце, докато се подписваше на обвивката на един албум.
Говорителят се разливаше по Лий много повече, отколкото Барбара. На Брин й идваше да хвърли нещо по телевизора, но вътре в нея нещо й подсказа, че освен да го счупи, друго нямаше да постигне.
Мик Джагър, Майкъл Джексън и Бийч Бойс — всички се сливаха в едно. Мелодии от Уили Нелсън и Пол Анка. Той водеше в списъка заедно с Дюран, Дюран, Полис и т.н. и т.н.
Брин се изправи, готова да смени канала; но се спря, защото разказът се прехвърли към Майк Уинфелд, мъжът, спечелил шампионата и прибавил двеста и петдесет хиляди долара към печалбите си.
Струва си да гониш малка бяла топка по зеленото поле, помисли си Брин тъжно. Запъти се пак да седне, но замръзна на място. Картина с Уинфелд и нея, усмихната, зачервена, подава му бизнес картичката си. Отпусна се на канапето с тежка въздишка.