Ако Лий Кондър гледаше новините тази вечер, безспорно щеше да я види. Как флиртува с женен политик, след това с шампион по голф. О, Господи!
— Е, пък какво от това? — изохка тя шумно. Та нали точно това искаше? Ясно да покаже, че харесва хората — и мъжете изобщо — не само него?
Брин изключи телевизора, провери вратите и се изкачи по стълбите към стаята си. Решително се шмугна в леглото и се сви в удобна поза. Да спи, да спи, трябваше да спи, беше толкова изморена… Но не можеше да престане да мисли за него. За очите му, когато срещаха нейните… За ръцете му… За големината и силата на голите му рамене и гърди, докато настървено биеше барабаните в чудесен ритъм и с невероятна енергия…
Мъжът се появи на входната й врата точно когато я отваряше, за да отведе децата към комбито.
За момент неразбиращо се вгледа в него, намръщи се и интуитивно се усмихна, след като той я поздрави, широко усмихнат и дружелюбно.
— Добро утро! Госпожица Келър, предполагам.
— Да, аз съм Брин Келър. Но малко бързам. Ако мога да ви помогна…?
— Надявам се, че аз мога да ви помогна.
— Кой е? Кой е? — питаше Брайън, който се опитваше да се шмугне покрай нея. Брин го хвана за тила и го избута зад себе си.
— За какво говорите? — попита тя, любопитно преценявайки непознатия. Беше среден на ръст. Косата му — нито тъмна, нито светла, очите също бяха в неопределен цвят. Някакво смътно сиво. Можеше да е на тридесет, четиридесет или дори по-възрастен. Беше облечен с кафяви панталони и светлокафява риза с къси ръкави.
— Бих искал да купя нещо, което имате.
— Да купите? Страхувам се, че нямам нищо, което да има някаква стойност.
Той невъздържано се изсмя.
— Стойността, също като красотата, е в очите на наблюдателя. Виждам, че бързате, затова минавам направо на въпроса. Знам, че вчера сте направили редица снимки на Лий Кондър. Аз съм един от феновете, които страшно си падат по него! Готов съм да ви платя пет хиляди долара, но ги искам всичките. За частна колекция, нали разбирате.
— Пет хиляди… — Брин повтори като ехо, мръщейки се невярващо. Ако за момент повярваше, че този идиот говори истината, навярно щеше да се изкуши. Но не беше сериозен. Пък дори и да беше, мислеше си тя неспокойно, колкото и изкушаващо да е предложението, Лий притежаваше тези снимки и всички права бяха негови. Това беше записано в договора. А и тя все още мислеше за него като за потенциално опасен мъж. Много опасен при това. Не би искала да развали деловите си отношения с него.
— Съжалявам, но се страхувам, че да ми предложите и половин Тахо, пак ще трябва да ви откажа. Лий Кондър притежава тези снимки.
Усмивката на непознатия премина в грозна гримаса.
— Вие сте луда, разбирате ли. Просто му кажете, че филмът е осветен или нещо подобно, а същевременно ще станете толкова по-богата.
— Звучи добре — каза Брин унило — но не мога да приема. А сега моля да ме извините…
Момчетата се бяха скупчили зад нея. Брин ги остави да се бутат, така че накрая мъжът беше изтикан от вратата. Бързо ги вкара в колата и скочи на шофьорското място, махайки на мъжа, който все още стоеше и ги наблюдаваше.
— Надявам се, че заключих вратата — промълви тя разсеяно.
— Заключи я, лельо — увери я Кийт. — Видях те.
— Добре — измънка тя. — Благодаря ти, Кийт.
След няколко минути забрави епизода. Движението бе страшно натоварено. Все още мислеше за снимките, но и че иска да стигне до магазина на Кели, колкото се може по-бързо, да ги вземе и да ги даде на Барбара. Едно главоболие по-малко!
Кели беше приготвил снимките. Дългурест млад мъж, който изглеждаше повече като петнадесетгодишен, отколкото като двадесет и пет годишен, но Брин винаги благодареше на съдбата, че го беше срещнала преди една година. Когато се окажеше в затруднено положение, той беше чудесен и още нещо, имаше талант.
— Разбира се, това са само пробните, Брин, но мисля, че снимките ще бъдат чудесни. Фоновете са великолепни. Изглежда, си успяла да избегнеш всички недостатъци. А Кондър! Какъв интересен субект! С удоволствие бих го снимал. Благодарение на рекламната ти дейност обикновено получаваш „хубавите момчета“. Лицето на Кондър е толкова интересно. Един художник би полудял по него.
— Да, благодаря, Кели. Надявам се, че ще се получат добри снимки. Е, да ти платя.
— Само някои от фоновете ще ти създадат проблеми, но те са толкова малко, че…
— Кели! Моля те! Не мога да ти кажа колко ти благодаря за тази експресна работа, но бързам! — Всъщност не бързаше — имаше свободен ден — но не искаше да слуша повече да се говори за Лий.