— Добре, Брин, чакай да сметна. И, хей… всъщност няма значение, че бяха бързи. Само си спомни за мен, когато станеш богата и известна.
— Обещавам, Кели. Но не мисля, че някой от нас може да се радва на такава небивалица!
След като плати на Кели и излезе от магазина за фотоапарати, Брин се насили да се отбие в един ъглов ресторант и да прегледа работните копия, които най-много й харесваха, докато изпие две чаши кафе и изяде един сандвич със сирене с вкус на гума. Към един часа беше оставила големия плик в офиса на Барбара и към два си беше вкъщи. Изпра огромно пране, като между другото прилежно се упражняваше — не защото чувстваше, че не може да си позволи един ден почивка, а защото мислеше, че напрегнатите упражнения ще изличат Кондър от мисълта й.
Но един час работа не й помогна и когато прехвърли прането от машината в сушилнята, избърза до басейна в комплекса и се опита да поплува. И това не помогна.
Децата обаче й помогнаха. Те бяха много доволни, че отново ги прибира рано и тя реши да посвети следобеда си на тях. Направиха огромна купа с шоколадени бисквити и ги ядоха, докато тя на глас им чете разказ за космоса. Сладкишите така ги нахраниха, че Брин, съжалявайки, че няма никакъв опит на диетолог, реши за вечеря да им сервира огромна салата и ябълки за десерт. Всичко мина добре и когато сложи трите си довереници да спят, си помисли, че поне наполовина е успяла да бъде добър родител.
В девет телефонът иззвъня. Беше Барбара, обаждаше се набързо, преди да започне работа. Пробните снимки и негативите бяха предадени на Лий; не казал почти нищо, но изглежда, останал доволен.
— До утре! — каза Барбара и затвори.
Утре — още един ужасен ден с биещия барабан садист.
Брин се насили да си легне рано. Беше приятно изморена и доста отпусната или поне така си мислеше.
Заспа. Знаеше, че лесно е заспала, защото сънищата, потресаващо ясни, я събудиха.
Беше сънувала очите му, ръцете му, раменете му.
Беше сънувала, че е с него. Лежи до него, гола, чувствайки докосването му навсякъде по себе си.
Събуди се разтреперана, цялата обляна в пот.
— О, Господи, трябва ми психиатър! — промълви тя тихо в нощта. Но не й трябваше психиатър, знаеше го. Харесваше ли й се или не, беше увлечена по Лий Кондър. И нормално. Той беше невероятно чувствен мъж, а силният му характер още повече подчертаваше аурата му на напрегнатост и могъщество. Никой, който го познаваше, не можеше да го забрави.
Разсеяно, прехапала долната си устна, Брин прегърна възглавницата и стигна до следното тъжно заключение. Беше независима, но й липсваше любов, липсваше й човек, с когото да споделя. На Джоу беше отдала цялото си сърце. Лоялността смяташе за добродетел, такава си беше по природа. Беше толкова обичлива и така свободно се раздаваше…
Брин се хвърляше насам-натам, завираше глава във възглавницата. Искаше Кондър. Повече, отколкото някога е искала Джоу. Но Джоу я обичаше или поне на времето тя така си беше въобразила. Пълноценно. А сексът беше най-странното нещо. Имаше приятелки, които мислеха, че жената е луда, ако не вкуси от сладостта на много връзки, преди да се установи. Предполагаше, че стотици, хиляди вечери са лягали с мъже, почти без да се познават. Но за нея всичко беше толкова интимно. Това означаваше връзка между двама души. Кондър навярно не търсеше трайна връзка, а и тя не искаше да се обвързва с него. По никакъв начин.
Тогава защо още толкова го искаше, че той се явяваше в сънищата й?
— Ще си отиде — обещаваше си тя. — И аз ще забравя и ще престана да сънувам. А някой ден може да срещна мъж, който ме обича, когото мога да обичам, и който няма да има нищо против вече едно готово семейство…
Дълго време лежа будна, тъжно премисляйки нещата от живота.
Сигурно отново е била заспала, защото се събуди от телефона, който упорито звънеше. Иззвъня десет пъти, преди да се запъти към кухнята; беше сигурна, че ще се обади точно когато позвънилият ще затвори.
— Ало! — задъхано се обади тя.
— Брин Келър?
— Да — каза тя, бръчка разряза челото й, докато се опитваше да проясни мисълта си след прекъснатия сън. Гласът звучеше като от филм на ужасите късно през нощта. Дрезгав шепот — нито мъжки, нито женски.
— Искам снимките. Чувате ли ме?
— Да, чувам. — Безспорно чуваше гласа, но не можеше да повярва на думите. Сигурно беше шега. Гласът съдържаше заплашителна нотка; студени тръпки от страх преминаха през нея.
— Снимките, госпожице Келър. Всичките. Пробните снимки и негативите. До една.
— Почакайте малко…