Твърде съблазнителна. Той не беше сигурен докога ще може да се контролира, ако тя пак се доближи до него, мамеща като елегантна котка. Тя затвори очи и се приближи още повече, сякаш се стопи в прегръдката му. Той усети очертанията на тялото й, така грациозно хлъзгащо се по неговото. Беше много красива жена, особено физически. Гърдите, които го докосваха, бяха високи и предизвикателно пълни. Ръката му подканващо обгърна тънката й талия; пламналото й бедро беше неудържимо изкушение…
Тя го целуна. Леко. Искаше бързо да се отдръпне, той беше сигурен в това, но я улови и прехвърли дългите й крака на скута си, здраво я улови в прегръдката си. Задълбочи целувката и остави дланта си бавно да се спуска по бузата й, към гърлото, за да обхване и погали набъбналата й гърда…
Той отлепи устни от нейните, но я целуна по бузата. Прокара пръсти през разрешената й копринена коса и започна да целува гладкото като слонова слон лице по цялата му дължина, бавно, оставяйки отпечатъци с върха на езика си.
— Лий…
— Хмммм?
— Ние… Не сме говорили много.
Той престана да я целува и се вторачи в очите й. В тях играеше весела светлинка, когато я прегърна по-плътно.
— Добре, да поговорим — промълви той. Тя не улови нотката на подозрителност и заплаха в тона му.
— Аз… ъъъ…
Той се опита да не разшири любезната си усмивка, след като тя заекна; движеше пръстите си все по-нагоре и по-нагоре по гладкия, обут в найлонов чорап крак. Очевидно това я смущаваше. Беше се стегнала, но не го спря.
Тя прочисти гърлото си.
— Мислех си, Лий. Настина мисля, че не се отнесох с теб, както подобава.
— О? — Той започна бавно да рисува кръгове по бедрото й, притискайки я още повече.
— Онези… снимки, които направих. — Започна тя, докато лекото драскане по плътта й се придвижи по-нагоре по бедрото й.
— Да? Снимките?
— Искам си ги обратно, Лий. Дължа ти много повече. Мога да направя нови.
Лявата му ръка се задържа на бедрото й. С дясната започна да я гали под брадичката.
— Искаш си снимките обратно, така ли, Брин?
— Да. Бях малко ядосана онзи ден и… — Той не й даваше възможност да се съсредоточи. — Мисля, че това повлия на работата ми. Мисля, че мога да ги направя много по-добре… за теб.
— Много мило от твоя страна… че си се загрижила.
Наведе глава и отново я целуна. Тя отговори на целувката, колкото можа прочувствено, погали го по бузата, настръхнала, но самата нежелаеща да отхвърли интимността на ръцете му. Изследва чувствената линия на устните му с върха на езика си, след това заедно страстно си срещнаха устните, от което нейното желание нарасна заедно с неговото.
И двамата бяха задъхани, когато ги отлепиха, все още прегърнати.
— Мога ли… да си взема снимките обратно, Лий? — помоли го тя със сластен поглед.
Очите му бяха приковани в нея, златни, блеснали като на котка. Нежно я погали и избута косата от бузата й.
— Колко много ги искаш?
— Какво? — прошепна Брин.
Той се изсмя, хрипкав звук, който означаваше много неща. Беше дразнещ… и малко злокобен. Дори малко вълнуващ. И опасно напомнящ й, че няма друг избор, освен да печели време.
— Чу ме, Брин. — Той се усмихваше, сякаш всичко беше сексуална игра, нищо повече. Но сериозна игра. Тя си мислеше, че ще може с неотразима усмивка и знойни целувки да го съблазни толкова, колкото да получи своето. Изобщо не очакваше да стигне дотук. Но беше стигнала и сякаш тялото й отвътре се разкъсваше, разтърсвано от електрически заряди. Какво да направи? Какво да каже? Винаги го е знаела, че го иска; сега разбираше, че го харесва, че е очарована от него.
Бързо сведе ресници. Трябваше да получи снимките. Беше готова на всичко, за да ги измъкне. Това беше реално; беше факт. Но нямаше ли и още нещо, което също трябваше да си признае? И то съвсем нямаше да бъде някакъв особено благороден акт или някаква жертва. Ще може да… го опознае да изследва мистичното, да задоволи тайните си желания — и все пак в душата и сърцето си искрено ще вярва, че е нямала друг избор.
— Брин?
Тя се изсмя, също като него, толкова нервно, че беше като жарък полъх, парещ… дразнещ.
— Лий… има ли значение? — Тя докосна нежно брадичката му с нокът. — Събитията ще следват своя ход, независимо какво казваме или правим. Но ми се иска да получа онези снимки. Ужасно много. Ще ми ги дадеш ли? Аз ще… — За миг помисли, че няма да може да продължи. Ужасно се вълнуваше. Той беше толкова близо до нея, докосваше я; макар че докосването беше нежно, тя знаеше, че зад него се крие мъжка сила и мощ, която можеше да я помете и да подхвърли нараненото й и бито сърце на далечен бряг. Но заслужаваше ли нещо повече? Въпреки чувствения смях и закачките тя се продаваше.