— Аз оставих лампата да свети, Брин Келър! Знаеш, че винаги оставям запалена лампата в банята заради момчетата.
— Знам, знам! — проплака Брин. — Нека да проверим нататък и ще се опитам да ти обясня.
— Мисля, че е нещо, което наистина трябва да ми обясниш, Брин! Все още имам бучка, голяма като яйце, на главата си! А и както изглежда, явно ще трябва да извикаш полицията.
— Само изчакай, докато чуеш всичко, моля те?
— Да огледаме спалнята ти.
И двете се спряха с домакинските си оръжия пред затворения гардероб, но когато се спогледаха и нервно го отвориха, не откриха нищо, освен дрехите на Брин.
Нищо не беше пипано в стаята й. Всичко си беше на мястото.
— Не мисля, че има друго място, където някой би могъл да се скрие. Обиколихме цялата кухня. И всекидневната. Банята, естествено, е твърде малка, за да може в нея да се скрие нещо друго, освен някакво гномче.
— Май си права. Като се изключи тъмната стая — измърмори Брин, прехапвайки устната си.
— Ще отидем да видим.
Брин кимна.
— Нека само да сложа Кийт отново в леглото.
Кийт търкаше очите си и тръгна към стълбата, вместо към спалнята си. Брин го улови за раменете и го насочи в правилната посока.
— Обратно в леглото. Сега лека нощ, сладурче.
Той я целуна прилежно и пропълзя в леглото си. Брин усети как тревогата отново сковава гърба й и тя се обърна, за да огледа гардероба на момчетата. Вратата беше отворена и тя видя, че в него не се крие нищо страшно, само дрехи, „Замъкът Сивият череп“ и разни герои от Междузвездни войни.
Злосторникът не беше в къщата.
Брин се обърна, за да завие Кийт. Той вече дълбоко спеше. Отиде да оправи завивките на Брайън, който спеше на горното легло, и се наведе, за да завие и Адам, който спеше отдолу.
Само че Адам не беше в леглото отдолу.
За момент не можа да повярва; сигурно просто не беше погледнала, където трябва. Но беше погледнала, където трябва, и колкото й да прокарваше ръце по чаршафите, не можа да открие малко момченце.
Брин се втурна към стената и запали лампата. Като луда огледа наоколо, след това изтича към гардероба, като обезумяла започна да хвърля дрехи, играчки наслуки. Наведе се и погледна под леглата.
Адам го нямаше. Никъде.
— Лельо Брин! Светлината ми пречи!
Брайън се беше размърдал.
— Брайън — започна Брин, отчаяно опитвайки се да звучи спокойно. — Чу ли нещо тази нощ? Видя ли нещо? Знаеш ли къде е брат ти…
Не завърши изречението си, защото телефонът започна да звъни.
— Заспивай — каза тя с изнемощял глас, стомахът й болезнено се сви и тя почти се сгъна на две. — Ще угася лампата.
Побърза да го стори, след това събра напускащите я сили и изтича надолу по стълбите.
Барбара се канеше да вземе слушалката.
— Не се обаждай! — изкрещя Брин.
Барбара се сепна, като видя паникьосаното лице на приятелката си. Брин прелетя покрай нея, разхълцана.
— Барб, трябва да стане, както аз казвам! Отвлекли са Адам!
Взе телефона, толкова разтреперана, че за миг не можа дори да проговори. Това не разубеди този, който се обаждаше.
— Мис Келър? Обадете ми се — бързо.
— Да! Да, тук съм — изкрещя Брин. — И си го искам обратно! Искам си Адам веднага. Доведете го или, Господ да ми е на помощ, ще се обадя в полицията! Ще ви убия с голи ръце!
— Млъкнете, не се увличайте. Да, отвлякохме Адам. И знаете защо? Сега той е добре. Излапа хубаво сънди и заспа. Ще продължим наистина да се грижим добре за него. Но няма да си го получите обратно. Не и, докато не получа снимките. Тази нощ не успяхте. Знаех, че така ще стане. Не ме приехте достатъчно сериозно. Сега ще ме приемете сериозно — и вероятно ще успеете.
— О, Господи! Не разбирате ли! Не мога да получа проклетите снимки! Кондър няма да…
— Вие ще ги вземете обратно от Кондър.
— Опитах се…
Шепнещият глас изведнъж премина в ръмжене.
— Не бяхте достатъчно настоятелна. Избягахте. Знаете ли, познавам вашия тип. Знам какво сте направили. И дори знам какво мислите. Виждам всичко. Затова не ми се бъркайте. И си дръжте устата затворена, нали разбирате? Не ми се иска да ви върна малкото момче на парченца.
— Опитах се! — умоляващо каза Брин отново. — Бях готова да направя всичко…
— Както вече казах, бъдете по-настоятелна. Говори се, че Кондър наистина има слабост към вас. И вярвам, че е така, госпожице Келър. Жена с вашите очевидни качества може да завърти всеки мъж на малкия си пръст. Ами направете го. Скоро.
— Ударили сте приятелката ми — с горчивина Брин обвини шепнещия глас. — Тя иска да се обади в полицията…
— Ако ви е приятелка, няма да го направи.