— Каква игра играе? — тихо изсъска Лий.
— Трудно може да се каже — отговори Ендрю сухо. — Но ако все пак не искаш да си спечелиш име на шпионин, бих се отдръпнал от вратата.
Лий се намръщи, но се отдръпна. Когато Барбара отвори вратата, той я поздрави с усмивка и се опита да скрие бръчката, която се появи, когато установи, че обикновено невъзмутимата блондинка, определено беше нервна и имаше вид на преминала през ада.
Брин изглеждаше още по-зле. Направи се, че не го вижда, което определено беше номер, тъй като той беше на пътя й, и продължи към кабинета и каната с кафе.
Импулсивно я последва. Тя подскочи, когато той мина през вратата, намръщи се и избърса кафето, което беше разляла.
— Какво искаш? — попита тя рязко.
— Просто да се осведомя за здравето ти — отговори той сухо и провлачено.
— Добре съм. И ще бъда добре, докато стоиш настрани от мен.
Той се облегна на вратата и вдигна една вежда.
— Вчера мъркаше, днес драска с нокти. Е, всъщност няма как да стоя настрани от тебе. Работим заедно. Освен ако не си решила да напуснеш?
Беше сигурен, че тя скърца със зъби, докато съсредоточено гледа чашата с кафе.
— Не, не съм решила да напусна. — Пак го погледна. — Уволнена ли съм?
— Не.
Искаше да я разтърси; вместо това се оттегли. В погледа й имаше нещо… Не беше само гняв. Тя изглеждаше изплашена. Не, не просто изплашена. Беше нервна, много напрегната… и ужасена. През деня всеки път, когато я докоснеше, му се искаше да не я пуска. Да я притиска все по-здраво и да настоява да му говори. Да я насили да си почине и да прехвърли част от страха и тревогите си върху него…
Но очите й заискряваха всеки път, когато срещнеха неговите. Започваше истинска студена война.
— Наистина си луда, Брин — й каза Барбара направо. — И ти заявявам, че няма да те посещавам в окръжния затвор, нито ще дойда да те взема. Ще се правя, че не знам нищо за това. Брин, поговори с него, бъди само малко по-любезна, и няма да е толкова зле. Но си невъзможна! Когато те залови…
Брин нахлузи черния си пуловер през глава.
— Опитах се да бъда любезна с него. Бих целунала краката му, ако ще даде резултат. Но няма. И той няма да ме залови, Барбара. Блъснах се в него и Мик точно когато си тръгваше, Мик казваше нещо, че е „негов ред“, а Лий му каза да се опита и да бъде там най-късно в девет. Значи или ще излизат или ще репетират. А ако репетира, ще бъдат в звукоизолираната стая. И бомба да взривя, никой няма да ме чуе.
— Ох, Брин, просто не ми харесва. Ама никак — въздъхна Барбара изморено. Седяха горе в спалнята на Брин и за десети път Барбара беше отишла до прозореца, за да се увери, че е залостен. — Дали залостих прозореца на детската стая?
— И двете проверихме, Барб. Тази нощ никой няма да може да влезе тук. Но и не вярвам, че някой ще се опита. — Нервно въздъхна. — Готова съм. Ела с мен, заключи и с двете ключалки, когато изляза.
Барбара кимна недоволно. Бяха стигнали до средата на стълбите, когато на вратата се позвъни. И двете жени замръзнаха; след това Брин се разтърси.
— Шепнещите не звънят на вратата — успокои тя Барбара и себе си. Внимателно погледна през шпионката и объркано се облегна на вратата. — Проклетият играч на голф! — каза тя на Барбара.
— Играч на голф?
— Майк Уинфелд. Запознах се с него в кънтри клуба.
— Професионалистът? Той е един негодник. Ама ги привличаш все най-добрите! — Барбара също погледна през шпионката и замислено въздъхна. — Също като Бунтовник без кауза — само че той сега има кауза.
— За какво говориш? — Попита Брин нетърпеливо.
— Майк Уинфелд — отговори Барбара, учудена от въпроса. — Беше уличник, забърка се в наркобизнеса, дребни кражби и подобни злосторничества. В един от приютите срещна играч на голф и оттогава непрекъснато жъне успехи.
— Та това е чудесно — промълви Брин — но сега трябва да излизам.
— Ами тогава отвори вратата и му обясни, че имаш среща.
— Ами ако…
— Ако влезе, ще го забавлявам вместо теб.
Брин намръщено погледна приятелката си и отвори вратата с блестяща усмивка.
— Майк! Колко ми е приятно да ви видя. Какво ви води насам.
— Надеждата да получа поне минутка от времето ви.
Усмивката на Брин постепенно угасна.
— О, Майк! Съжалявам. Точно излизам, имам среща. Но Барбара е тук… Барбара, имала ли си шанса да се запознаеш с Майк Уинфелд?