Преглътна, вцепенена като ударена от ток. Вгледа се в голия бронз на гърдите му, в широките рамене. Надолу тялото му се стесняваше в талията и хълбоците. Беше твърде силен и компетентен, за да може да се пребори с него в момента.
Унило измърмори телефонния си номер.
Барбара сигурно е ужасно разтревожена; фактически сигурно е подготвила сърцераздирателна защита за Брин. Лий едва се беше идентифицирал, когато Брин долови слабия и подправен глас, който му отговаряше по жицата.
— Барбара, Барбара, не затваряй! — изсмя се Лий, Брин видя веселият лъч, който проблесна в очите му и смекчи строгото изражение на лицето му. — Тя е тук, добре е, няма проблеми — освен един-единствен и то голям. Но слушай, не мисля, че може да се прибере вкъщи тази нощ, следователно ще я задържа тук. Но не се безпокой, не си сама. Ендрю е навън. Отиди до вратата и го повикай. Той ще ти обясни. Ако телефонът позвъни, обади се и направи, каквото можеш, но не мисля, че някой ще се обажда тази нощ. — Брин отново долови пращенето на разговора от другия край. Лий каза: — Добре — след това небрежно се облегна на тезгяха. — Вика Ендрю вътре — обясни той на Брин. Тя само кимна. Изведнъж й се стори, че е съвсем логично Ендрю да стои на пост пред вратата й.
— Хей, слушай — каза Лий и от промяната на тона Брин разбра, че говори с Ендрю — нали нямаш нищо против да останеш вътре? — Каквото и да е отговорил Ендрю, сигурно се е съгласил, защото Лий се изсмя. — Окей. Ще се видим там — рано.
Затвори и Брин го проследи с поглед, докато нервно и замислено се връщаше към масата.
— Добре, Брин. Това е всичко. На разсъмване ще се прибереш у вас и ще чакаме телефонът да позвъни. Ще уговориш място за размяна на снимките и Адам. Трябва да бъде някое публично място — близо до телефон. В момента, в който пуснат Адам, ти ще дадеш снимките. Ако се е предполагало, че в споразумението е предвидено да ме съблазниш, въпросната личност ще очаква аз да бъда някъде наблизо. Те ще знаят, че и аз съм замесен по някакъв начин. Логично, след като вече са стреляли по мен, така ли?
— Предполагам — промърмори Брин. След това обнадеждено добави: — И с това всичко ще свърши?
— Не, няма! Кой е приятелят ти, който е направил снимките.
— Казва се Кели. Магазинът му е „Келиз Кодак“
— Обади му се.
— Сега?
— Сега.
— Но…
— Кажи му, че ще му върнеш оригиналните негативи и че искаш нов набор от снимки. Така ще можем да предадем всичко и в същото време да разполагаме със снимките, но никой няма да забележи никаква дейност в тъмната ти стая, докато Адам не се върне и те не решат, че притежават всичко.
Брин потърка слепоочието си. Имаше право, и тя го знаеше. Просто не разбираше. Изправи се.
— Лий, страхувам се. Този човек, изглежда, знае всичко, което правя. Той ясно поиска негативите. Какво ще стане, ако разбере, че съм поръчала още снимки?
— Няма. А и ние се нуждаем от тях. Трябва да разберем какво става.
— Лий! Ако занесем снимките…
— Няма ние да ги занесем, Брин. Брин! Внимавай какво ще ти кажа.
— Не искам ти да направиш снимките, защото те навярно наблюдават къщата ти точно сега. Но ако Кели…
— Лий!
— Брин, всичко е наред. Ти и аз няма да се доближаваме до „Келиз“. Снимките са у Мик; той ще му ги пусне. Шепнещият може да си има прекрасна шпионска система, но навярно не може да наблюдава теб, мен и целия свят.
Брин мълча няколко секунди. Той разсъждаваше рационално и разумно. Имаше право, беше сигурна. Просто беше изплашена.
— Добре — каза тя най-после. — По-добре бързо да се обадя на Кели. Но какво да му кажа? Кога Мик ще му занесе снимките?
— Тази вечер.
Брин кимна безизразно. Снимките са у Мик. Колкото и основно да беше тършувала из къщата на Лий, никога нямаше да ги намери.
Кели изпъшка и изруга, когато му се обади, но тя мило му се помоли и той обеща да направи, каквото може. Лий се обади на Мик, поговори кратко с него и след това той и Брин се оказаха отново загледани един в друг през масата.
— Трябва да си помислим и да си спомним всичко, което се случи в онзи кънтри клуб — й каза Лий.
Брин вдигна глава и се намръщи.
— Всичко се случи в кънтри клуба. Дърк Хамърфийлд беше там и шампионатът на Професионалната асоциация по голф продължаваше. Но не разбирам. Какво ли съм уловила във филма? Много стръмни хълмове и кадифена трева?
— Политикът е съмнителен.
— Хамърфийлд?
— Аха. Душеше около Фултъновата къща.
— Не душеше! — протестира Брин. — Твърди, че ти е голям фен. И мисля, че би искал да го подкрепиш.