— Не — едва чуто отговори тя. — Има ли значение?
— Не. Не тази нощ — усмихна се той.
И беше вярно. Веднъж я остави да му се изплъзне; тази нощ, независимо защо беше дошла, той трябваше да я има. Но трябваше и да я попита. Сега почувства, че я беше насилил достатъчно много. Усещаше, че е застанала там трепереща и че не може да се приближи повече, освен ако той те не се пресегне към нея. Отметна чаршафа настрани и се изправи. Тя видя, че е гол. Очите й небрежно пробягаха по дължината на тялото му и отново срещнаха неговите. Той пристъпи към нея, толкова бавно, колкото тя се беше приближила към него.
Спря се, на един дъх от нея, без да я докосва. Гласът му все още беше груб.
— Нищо не ми дължиш, нали знаеш?
— Знам — отговори тя просто.
Той протегна ръце и обхвана шията й, палците му разсеяно започнаха да масажират бузите й. След това се раздвижиха, плъзнаха се под яката на ризата, за да изследват раменете и ключицата й. По-нататъшният им напредък беше ограничен от копчетата и той за миг се отдръпна, загледан в нея, докато откопчаваше първото копче, след това с поглед проследи движението на пръстите си, докато стигна до последното. Ръцете му се плъзнаха отново под яката на ризата. Този път се движеха по издатината на раменете й, бавно разтваряйки ризата, която се изхлузи от тялото й и се озова на пода. Отново се отдръпна, без да се извинява за продължителния и мълчалив начин, по който я преценяваше. Брин стоеше мълчалива, с вдигната брадичка, опитвайки се да не трепери под златистия му поглед.
След това усети ръцете му около себе си. Силни и нежни. Все още мълчеше, когато той я вдигна, вперил поглед в очите й, докато я пренасяше до леглото и я сложи да легне на него. Тялото му се плъзна с цялата си дължина до нея и когато усети галещото докосване на грубата му длан да милва и държи бедрото й, тя най-после въздъхна и прокара ръце около врата му. Устните му докоснаха нейните леко и след това светът изчезна за тях. Той се облегна на лакът и груб мускулест крак под ъгъл се опря в нейния нежен крак. Тя видя очите му и прочете милиони неща в тях. Нежност. Обич. Разбиране.
И първично желание. Лумнал златист огън и див нагон, който само приливът на нежност успокояваше. Брин продължаваше да трепери. Но не искаше да отмести погледа си от него. Страстта му сякаш я стопляше. Сякаш проникваше в нея. Събуждаше пулсираща нужда дълбоко вътре в нея, която преминаваше през сърцето и крайниците й. Горещ, сладък огън, съсредоточен ниско в слабините й, който се разрастваше и се разгаряше с дива силна страст…
Ръката му се раздвижи, премина леко, галещо по бедрото й. Дланта и пръстите му бяха груби от силата, с която биеха барабаните, въпреки това галеха като четка от разперени крила, възбуждащо и вълнуващо. Брин затаи дъх, когато усети ръката му да се движи по нея, да я изучава, да я опознава с това ново чувство, както беше сторил с очите си — цялостно. С петата на дланта си нежно чертаеше кръгове по корема й, кръгове, които непрекъснато се качваха все по-нагоре. Ръката му се спря под гърдите й и той се наведе, за да погъделичка с върха на езика зърната. Тя потисна слаб стон. Толкова го желаеше.
В отговор на нейната нужда ръката му се затвори над набъбналата плът, устата му стана по-настоятелна, смучеше, хапеше, изпращаше потоци от екстаз през нея. Пръстите й здраво се вкопчиха във врата му. Тялото му се раздвижи до нейното като ритмичен втечнен огън и тя изпусна лек писък от пълната й капитулация пред неговото и собственото й желание.
Тя леко го ухапа по рамото, след това с върха на езика си проми малката раничка, окъпа я в дъжд от страстни целувки. Стенеше и се огъваше към него, докато устните му се движеха по долчинката между гърдите й и за втори път възбудиха същото сладко чувство. А сега, докато устните му жадно смучеха и атакува втвърденото зърно и болезнено набъбналата гръд, ръката му отново тръгна свободно да изследва ъгъла на хълбока й, плоскостта на корема, мекия бакърен венец на женската й окосменост, леката извивка на бедрото й…
И изведнъж се изправи над нея. Наблюдаваше я, докато промъкваше коляното си между бедрата й, с ръце си помагаше, за да не се отпусне с цялата си тежест върху нея, докато уверено се приплъзваше между краката й. Лицето му беше опънато и напрегнато от страст; очите му блестяха с чисто златист огън. И все пак в тях се виждаше, че продължава да се контролира; задържаше се над нея, изчакваше…
Той простена — хрипкав, гърлен звук, отпусна тежестта си върху нея и обгърна главата й с грубите си грапави пръсти, които се вплетоха в косата й, а устните му се впиха в нейните в страстна, унищожителна целувка. Страстта му беше прелестна буря. За кратък миг тя се изплаши, така, както човек се плаши, когато се озове сред вихрени буреносни ветрове, или когато отвисоко изведнъж полети надолу с влакчето на ужасите. Той вече беше отнел разсъдъка и мисълта й, беше я увлякъл в царство от силни страсти, откъдето връщане нямаше. Още една стъпка, и ще бъде изцяло негова; с такъв мъж това би означавало пълно отдаване. Тя ще достигне върха на екстаза; неговата страст ще бъде дива и толкова изискваща, колкото и отдаваща.