Рискуваше болката след това да бъде толкова силна, колкото и взривът на насладата. Устата му се раздвижи по нейната; целувките му се прехвърлиха по бузата и се спуснаха към гърлото й. И тогава тя пак откри, че той я наблюдава и че златистите му очи изгаряха нейните с дивия си загадъчен блясък.
— Имаш ли ми доверие? — измърмори той дрезгаво.
— Не знам — Дъхът й се смесваше с неговия, устните им почти се докосваха.
— Искам те… Толкова много — каза той. Тръпка премина по цялото му тяло. Тя знаеше, че той я иска; болезнено усещаше силата на мъжката страст в бедрото си, предизвикваше я, плашеше я, възбуждаше я. Дължината на здравото му жилесто тяло я вълнуваше и възбуждаше. Тя го докосваше, същевременно искаше да докосва все повече и повече места по него, да прокара пръстите си, устните си по бронзовите мускули.
— Мога ли да те имам? — попита той тихо, почти в унес. И тя знаеше, че той, както и тя, искаше всичко, което можеше да се даде. С най-нежни думи поиска това, което лесно би могъл да си вземе: да се подчини на волята му като в най-първичните роли на мъжа и жената.
Брин не можа да му отговори. Тя сключи ръце около шията му и се опита да скрие глава в рамото му. Той тихо се засмя и отърка устата си в нейната в чувствена въздишка, от която в нея отново пламнаха огньове.
— Вземи ме, Брин. Докосвай ме, опознавай ме, обичай ме…
Думите му се провличаха, докато тялото му се притисна в нейното и постепенно започна да се хлъзга все по-надолу и по-надолу. Ръцете му се движеха по нея, милувката му сега беше уверена, силата на страстта му беше освободена. Устата му покри нейната, целувките му я обливаха цялата, любеха я с дива, еротична страст, каквато тя не познаваше. Ветровете се развихриха, както беше очаквала; той беше разбушуваната буря на барабаните си, а тя беше отнесена от силата на първичния ритъм.
Тя извика, когато целувките му се прехвърлиха по бедрата й и ноктите й задраскаха по раменете му; след това пръстите й силно се забиха в косата му. Чувственото удоволствие беше толкова силно, че чак я заболя. Но не свърши с това. Ръцете му се плъзнаха под нея, уверено уловиха сочната пълнота на таза й, огъвайки го според желанието си. Интимната милувка беше повече, отколкото тя можеше да понесе; тя започна да се гърчи и да стене в пълно и прелестно отдаване.
Той не й даде възможност да си отдъхне. Тя усети триумфа му, удоволствието, което изпита в нея и извика името му в сподавена молба. Той пак се приближи към нея, улови я в прегръдките си, милваше я, вплиташе ръце в косата й и непрекъснато шепнеше името й. Тя изпъшка, когато прокара пръсти по гърба му, с връхчетата им погали стегнатите бедра, отблъсна го от себе си, за да може страстно да залее шията и гърдите му с влажните милувки на езика си.
Той се раздвижи, раздалечавайки бедрата й, и тя го докосна, задръжките й паднаха като отнесени от вихър. Въздъхна, изненадана от топлината и силата му, потрепери, когато той започна да се движи с бързи, мощни тласъци и изцяло я погълна, вливайки собствената си сила, напрежение, жизненост и освободена мощ в нея, за да стане част от нея.
Никога не си беше представяла, че ще бъде така. Дължеше се на вълнението, страстта, трепета — и дивото биене на бумтящите барабани. Беше нежно, беше грубо, диво и сладко. Проточи се цяла вечност, а същевременно свърши толкова бързо. Кулминацията беше най-чистият физически екстаз, който някога познаваше. Тя се беше огъвала и отдала напълно; чувстваше се като отнесена от вихър и напълно опустошена…
А беше толкова прекрасно!
Когато той се отдръпна от нея, тя продължи да се усеща като част от него. Сякаш щеше да бъде негова през всичките дни на живота си. Той се отдръпна, освободи я от тежестта си. Тя се сви до него, влажните бакърени кичури се разпиляха по гърдите му, когато се сгуши в него. Лий дълго мълча, но тя знаеше, че лежи буден, с глава подпряна на лакът, вгледан в нощта.
След известно време усети пръстите му мързеливо да галят косата й.
— Какво ти стана? — попита я той тихо.
Брин усети първото жегване на разкаяние от това, че така се беше отдала.