— Какво искаш да кажеш? — попита тя глухо.
— Не се сърди — тихо се засмя той. — Не мога да си спомня някога да съм изживявал такова удоволствие с жена, както с теб.
— И е имало много, така ли да разбирам? — заядливо попита Брин, ноктите й неволно се забиваха в плътта му.
Той се изсмя и улови ръката й.
— Имаше няколко, но не десетки, с които се опитваш да ме удостоиш. А всъщност аз задавах въпросите, не забравяй.
— Не знам какво искаш да кажеш — промълви Брин неспокойно, доволна, че той не виждаше лицето й, скрито в разпиляната коса.
— Да, знаеш. Ти се страхуваше от мен. Преди дори още да се бях ръкувал с теб.
Брин потрепери.
— Сигурно знаеш, че вълнуваш жените. Имаш аура от впрегната енергия и… сексуалност.
— Сексуалността не би трябвало да плаши.
Брин прехапа устни, след това се притисна в него. Той ще настоява, докато тя му отговори.
— Някога бях сгодена.
— Аха… И така всички мъже се превърнаха във врагове.
— Не, не всички, и не във врагове. Просто реших известно време да бъда предпазлива и да избягвам определен тип.
Тя усети, че той се намръщи.
— Що за тип е това? Само не ми казвай, че си била сгодена за друг музикант?
Брин се поколеба. Какво значение имаше дали ще му каже или не? Тя се отдръпна, прегърнала възглавницата, с буза опряна в нея.
— Не. Бях сгодена за мъж на име Джоу Лански. Беше… Е, футболист.
— Джоу Лански? — Лий тихо подсвирна. — Голяма клечка в Националната футболна лига.
Обзе я леко безпокойство, когато той произнесе името му.
— Да. Радва се на известна слава. Познаваш ли го?
— Веднъж се срещнахме за кратко. В Лос Анжелис, на благотворителна вечеря. Стори ми се свестен човек.
— Свестен е наистина. Той просто… Не обича много деца. Искам да кажа чуждите.
— Значи Адам някога и него е замервал с ориз, така ли?
— Не, с грах.
Лий се изсмя и отново я привлече в прегръдките си, въпреки съпротивата й. Целуна я по носа.
— Страшно се радвам, че ти и Джоу сте скъсали, Брин — каза й той дрезгаво. — Но съжалявам, че ме сравни с него. Защо?
Брин се вкамени.
— И двамата сте свикнали със славата и с лесното обожание.
— Изневеряваше ли?
— Според него аз съм била виновна. Не можех да бъда с него, а ухажорките му — можеха.
— Разбирам — каза Лий и тя усети надигащия се гняв в прегръдката му. — И ти предположи, че скачам в леглото при всяка покана?
— Не точно — промълви тя.
— Тогава какво?
— Ох, не знам! — възкликна Брин, опитвайки се да разкъса прегръдката, която я смазваше, притисната в него, лице в лице. — Аз съм стъпила на земята, суперзвездите живеят в илюзорен свят.
— Това е абсурд. Категоризираш хората. Само защото Лански е скъсал с теб.
— Не Джоу скъса, аз скъсах — каза Брин по-скоро примирено, отколкото отбранително. — Той искаше да се откажа от всичко и всецяло да съм на негово разположение. Не можех да го направя. Не исках да бъде така. Пък и мислех, че нормален мъж трудно би приел пакета с ангажименти, който върви с мен — още по-малко, казано в кавички, един „идол“.
Тя не можа да си обясни мрачното му изражение.
— Идолите в кавички са направени от плът и кръв. Обичайната материя. Те кървят и страдат и се влюбват. Но щом ти и Лански не сте могли да се справите с твоите ангажименти, трябва да се радваш, че си установила това, преди да се омъжиш за него.
— Радвам се — промълви Брин неспокойно. Все още не можеше да разбере какво означава помръкналото и намръщено му изражение.
Той сякаш долови любопитството й, разсеяно започна да разхожда пръстите си по гърба й и рязко смени темата.
— Ти имаш най-секси структура, която някога съм виждал. Трябва да си призная, че се изпълних с истинска сласт в момента, в който те зърнах.
Имаше нещо толкова честно в изявлението му, въпреки съдържанието, че тя се усмихна. Лий отвърна на усмивката, но след това се намръщи, като видя, че усмивката й отслабва и лицето й избледнява.
— Какво има?
— Аз само… Само се замислих за Адам. О, Господи, Лий! Бях тук… С теб, докато клетият Адам…
— Брин! — възкликна той, прегръщайки я. — Не се тревожи за Адам. Утре ще си го върнем, обещавам!
— Как можеш да си сигурен! Каза ми, че трябва да задържим снимките, защото може да стане опасно, ако не открием какво има в тях! Ами ако тези хора могат да бъдат опасни по-късно?
— Защо мислиш, че са отвлекли Адам, а не Кийт или Брайън? Адам е много малко момче и няма да може да посочи къде е бил или изобщо да причини някакви проблеми. Ти си хубава, умна зряла жена. Разликата е огромна. Брин, знам, че Адам е добре. Той е тяхната разменна монета.