Брин погледна него, след това Лий. Той редеше едносрични думи по телефона, поздрави я с гримаса, след това се усмихна. Хубав, естествен успокояващ израз. Тя пак погледна към Мик, не се съмняваше, че той разбира ситуацията.
— Бързо се справи! Никога не съм мислила, че Кели става толкова рано, още по-малко, че е готов да работи.
— Този Кели е добро момче и те обича. Добре му платихме, но беше готов да свърши суперспешната работа още преди да му предложим премия.
— Добре — Брин чу Лий да казва. — Ще се видим довечера. Да се надяваме, че всичко ще върви по план.
Затвори телефона и се запъти към масата, наля си кафе и седна срещу Брин. Не й даде никакво обяснение за разговора, вместо това прокара гол крак по прасеца й.
— Изглеждаш отпочинала — каза той тихо.
— Така ли? — Ресниците й се спуснаха до бузите.
— Всъщност изглеждаш супер. Може би малко разрошена, но аз винаги съм харесвал малко дивия вид.
— Благодаря — рече тя сухо.
— Ей, вие двамата. И аз съм тук, забравяте ли? — попита Мик. — И всъщност не съм сигурен дали ще мога да понеса това! Моят сексуален живот съвсем не вървеше през изтеклата седмица!
Брин и Лий се загледаха в Мик сепнато. После се разсмяха, а когато очите им отново се срещнаха, това стана с мълчаливо удоволствие и радост, от което Брин се изплаши. Много, много лесно е да харесваш толкова неща в Лий Кондър. Тя бързо изтрезня:
— А сега какво, Лий?
— Облечи се и ще отидем у вас. Мик ще отиде на работа и ще обясни, че никой от нас няма да се яви. Той, Ендрю и Пери ще размахват камшика днес. И ако подозренията ми излязат верни, телефонът ти ще звънне около десет часа.
— Наистина ли мислиш така? — попита Брин хрипкаво.
— Да.
Мик стана и се протегна, след това бързо целуна Брин по бузата.
— Късмет, прекрасна. Ще успееш, обзалагам се.
— Благодаря — измърмори Брин.
Лий стана, за да изпрати приятеля си до разбитата входна врата. Брин ги последва с чашата кафе в ръка. Обсъждаха репетицията и Лий съветваше Мик да поиска всички да играят костюмирани. Мик каза нещо за вратата и предложи да осигури нова с двойна ключалка.
— Чудесно, това ще ми спести едно разкарване — каза Лий; след това погледът му падна на Брин. — Тичай и се обличай.
Тя остана с чувството, че той ще каже нещо на Мик, което не иска тя да чуе, но беше твърде нетърпелива да се върне в къщата си, затова се подчини. Изтича нагоре по стълбите.
В стаята за гости намери сутиена си, джинсите и обувките и бързо ги навлече. Душът трябваше да почака, но копнееше да се изкъпе, затова влезе в голямата баня до стаята. Установи, че няма сапун и пешкири. Нито паста за зъби. А ако не можеше да измие зъбите си с четка, поне можеше да ги изтърка с паста и да се почувства малко по-добре.
Върна се в стаята на Лий. Банята му, както беше установила предишната нощ, беше огромна. Облицованата с плочки вана имаше джакузи и беше почти толкова голяма, колкото спалнята в собствената й къща. Имаше отделен душ в стъклена кабина, двойни мивки, долап за бельото и стена от стъклени медицински шкафчета. Отвори долапа за бельото и се зарадва, като видя цяла кутия с нови четки за зъби, камари сапун и чисти хавлии и пешкири.
Изми лицето си и зъбите си, видя, че е оставила долапа с бельото отворен. Разсеяно тръгна да го затвори, но се спря. Заедно с обичайните неща — пешкири, сапуни и подобни — се изненада, като видя купчина нотни тетрадки. Любопитно взе една. Мастилото, с което бяха изписани нотите, беше поизбледняло; хартията — леко пожълтяла. Листата не бяха крехки, не като стара хартия, но беше сигурна, че музиката е написана най-малко преди една или две години. Не можеше да чете ноти, затова очите й автоматично се спряха на надрасканите отдолу думи.
Брин подскочи. Вдигна поглед от хартията в ръката си и го насочи към вратата на банята, където откри Лий, застанал там с ръце на хълбоците, чертите на бронзовото му лице опънати и потъмнели, изкривени в застрашителна гримаса. Толкова се стъписа, като го видя там, след като така беше потънала в поезията му, че в първия миг не премери дълбочината на гнева му.
— Лий, никога не съм чувала тази песен. Хубава е и тъжна… — Прекъсна, изплашено въздъхна, когато той ожесточено изтръгна хартията от ръката й и я смачка в юмрука си.