Интересно е да си тук. Интригуващо. Само нервите й да не бяха толкова опънати. Само ако Адам беше в къщата на Лий заедно с братята си…
Но това е положението, каза си тя. Утре! Утре ще си върне Адам. След толкова чакане краят най-после се виждаше. Това, че й предстоеше да изтърпи само още една нощ, беше обещание за щастие и въпреки нервите, приливът на адреналин тя усети като възбуда. Изведнъж възбудата отмина и отново я хванаха нервите. Нещо щеше да се случи — скоро. Тя щеше да открие нещо тази вечер. А ако не открие, просто трябваше да се събуди сутринта и събитията ще се подредят така, че да получи обратно племенника си…
Пак се огледа, изведнъж страшно се напрегна. Дърк Хамърфийлд — вечно усмихнатият политик — похитител? Днес пак прегледа снимките, но при размер пет на седем не можеше да се види нищо във фона. Върне ли се Адам, тя ще използва негативите, за да увеличи фона, докато…
Мисълта й започна да се движи кръгообразно… Хамърфийлд… мотела „Сладки сънища“… снимки… политика… Адам!
Барбара я побутна с крак под масата.
— Престани да се блещиш, Брин! — измърмори тя. — Изглеждаме подозрителни.
Брин погледна към приятелката си и нови мисли нахлуха в главата й. Този следобед тя и Лий се бяха върнали от неговата в нейната къща, за да избере нещо по-елегантно за вечерта. Когато Брин и Лий си тръгнаха в петък, Ендрю предложи да остане там — да държи нещата под око. Брин не се замисли много за това. Не, преди днес, когато се прибра и видя, че нещата на Барбара — както и на Ендрю — бяха пръснати навсякъде из спалнята й.
Не се беше сетила, че става нещо между двамата. Не беше разбрала нищо, преди Адам да бъде отвлечен. Беше малко шокирана. Не шокирана, изненадана. След това се развълнува. Но Барбара и Ендрю бяха двама възрастни, а Брин държеше на Барбара и нямаше право да си пъха носа в сърдечните работи на приятелката си.
И двете ще пострадаме, помисли си тя тъжно. Здравата.
— Е, какво мислиш? — прошепна Барбара, побутвайки я. Бяха сами на масата си, тъй като Лий и Ендрю хапнаха набързо и изтичаха зад кулисите, за да хвърлят последен поглед на уредбата.
— Мисля, че половината от националния дълг може да бъде изплатен със стойността на тази вечеря — отвърна й Брин, също шепнейки.
Барбара нервно се изсмя.
— Искам да кажа, какво мислиш за евентуалния бъдещ конгресмен?
Брин сви рамене. Дърк Хамърфийлд току-що беше свършил да говори пред събраната група.
— Мисля, че Лий и Ендрю излъгаха, че имат някаква работа, просто искаха да избягнат канонадата от благодарности.
Барбара дори още повече снижи гласа си.
— Искам да кажа, мислиш ли, че той е шепнещият?
Студените тръпки, които нито за миг не бяха затихнали напълно, отново плъзнаха по Брин. Възможно ли е той да е шепнещият? Можеше ли той да е мъжът, който държи Адам точно тази минута?
Не изглеждаше така. Просто не изглеждаше, че е такъв човек.
— Не знам — каза тя уверено на Барбара. — Но поради някаква причина просто не мога да го повярвам. Твърде е приятен и твърде оженен!
— Именно с „твърде оженените“ мъже трябва много да внимаваш! — предупреди Барбара.
Брин се намръщи, любопитно огледа приятелката си и се замисли за външния вид на Барбара. Барб никога не е изглеждала по-добре. Роклята й беше семпла и лъскава, от бежова коприна, късата й руса коса свободно се спускаше около лицето. Брин реши, че причината Барбара да изглежда толкова блестящо беше блясъкът на лицето й и диамантеното искрене на очите й.
— Да не говорим за това — промълви Брин. — И без това съм достатъчно нервна.
— За какво искаш да говорим?
Брин сви рамене. Не за Хамърфийлд. Не за Адам.
— Бих искала да знам за теб… и Ендрю.
Барбара се усмихна, без да се изчервява и без да се запъва.
— Мисля, че е чудесен. Чувствен и мил, не се страхува да се забавлява и е неотразимо секси. А като се има предвид положението му в живота, колкото и да е странно не го показва по никакъв начин. Срещала съм много от така наречените звезди. Всички тези момчета са уникални. Те здраво са стъпили на земята.
Брин се заигра със сламката в наполовин изпития коктейл от джин с тоник.
— Искам да кажа, какво мислиш, че ще излезе от всичко това?
Барбара се изсмя.
— Не се срещаме толкова отдавна, нали разбираш.