— Разбирам, но ако харесваш някого толкова много…
— Е, тогава поемаш по пътя и ще видиш накъде води.
— Никога ли не се страхуваш?
— Брин, ти много си увлечена по Лий, така ли?
— Не знам. — Лъжа. Да, харесва ми, мислено си призна Брин. — Има толкова неща, около миналото му. Толкова неща, от които се страхувам, толкова неща, които не разбирам.
Барбара се канеше да отговори, но се спря, защото сцената привлече вниманието им. Хамърфийлд успя бързо да представи групата; последваха бурни ръкопляскания, завесата се вдигна и се показаха Лий и групата. Започнаха с шумно биене на барабани; Лий запя рока от първия им албум.
Както винаги, Брин усети как гласът му преминава около нея и я обгръща. Също като него, беше насечен и мъжествен, лъскаво грубо кадифе. Тази вечер групата беше със смокинги и надиплени бели ризи.
Брин никога не беше виждала Лий в толкова официално облекло, отново усети как я залива топла вълна, също както, когато го видя да се облича същата вечер. Елегантната бяла риза още повече подчертаваше красивия му тъмен цвят, рязко контрастираше с острите ъгли и равнини на лицето му.
Никога няма да престана да го желая, призна си тя натъжено. Позволих си да се увлека и сега никога няма да мога да избягам…
Барбара пак се обърна към нея, докосна рамото й и се наклони по-близо, за да я чуе.
— Мразя да звуча като философ — каза Барбара сухо, — но някои поговорки са верни. В живота нищо не идва лесно.
— Клипът скоро ще бъде готов.
— И мислиш, че ще си отиде така незабелязано, както дойде? Казвам ти, че няма да стане така, Брин. Мога да ти кажа, че той съвсем очевидно здравата е хлътнал по теб.
Брин се намръщи.
— Може би просто защото… защото се чувства отговорен за всичко, което се случи. Искам да кажа — тя отново снижи гласа си до приглушен шепот — всичко това започна със снимките, които му направих.
Барбара подсмръкна.
— Не мисля, че познаваш приятеля си твърде добре, мила. Щом се чувства отговорен, значи ще бъде отговорен. Но ако не иска да бъде с теб, няма да бъде. А и всеки глупак усети сексуалното привличане между двама ви още от самото начало.
Брин се канеше да отвърне на безцеремонността на Барбара, но усети потупване по рамото си. Обърна се и видя Дърк Хамърфийлд, който я фиксираше с вечната си усмивка.
— Наслаждавате ли се на вечерта, дами?
Брин отново усети студенина. Колко време беше тук? Този ли така мило усмихнат мъж беше превърнал живота й в ад?
Искаше да му изкрещи, искаше да извика „Къде е Адам? Къде е сега племенникът ми? Ако не си го получа обратно утре, ако и най-малко е пострадал, аз ще…“
Какво? Какво? Тя зависеше изцяло от милосърдието на друг. Какво правеше тя тук? Какво би могла изобщо да открие?
— Приятно е, благодаря — чу се Брин да казва. След това започна да бръщолеви. — Печената патица беше направо великолепна. Ами салатеният сос! Вълшебен!
— Сърцата от ангинари бяха чудесни — добави Барбара. Те се спогледаха. Дали пък внезапната нервност не я превръщаше в истеричен идиот, неспособен да разговаря нормално?
— Радвам се да чуя, че храната е добра — отговори Хамърфийлд. Наистина ли усмивката му е добронамерена? Или в извивката й има нещо злокобно? — Изглежда — продължи Хамърфийлд, сочейки към сцената, — че Кондър е избрал тази тиха балада точно за мен. Бихте ли споделили един танц с мен, госпожице Келър?
Не! — искаше да изкрещи.
Тя му подаде ръка и го удостои с усмивка, толкова пластична, колкото неговата.
— С удоволствие, господин Хамърфийлд.
Дърк Хамърфийлд погледна към Барбара.
— Ако нямате нищо против…
— Ни най-малко — бързо каза Барбара.
Брин се почувства неудобно в момента, в който се озоваха на дансинга. Дърк Хамърфийлд държеше да танцуват плътно притиснати. Брин се опита да се отдръпне, но без да прави сцени, едва ли щеше да постигне нещо. По дяволите, Лий! Трябва да му каже цяла нощ да изпълнява бързи мелодии.
Успя да отдръпне лицето си достатъчно далеч от рамото на Дърк, за да може да говори.
— И така, господин Хамърфийлд, как върви кампанията?
— Добре. Чудесно! — каза той оживено. Ръката му се спусна към талията на Брин, след това по-надолу, като същевременно направи внезапна чупка с тялото си.
Брин установи, че са точно пред сцената. Вдигна поглед и си даде сметка, че Лий я фиксираше, без дори гласът му да трепне и без да пропусне и един удар на барабаните. Тя познаваше този особен блясък в очите му. Гняв. Май че биеше особено ожесточено с палките? Искаше й се да го удари. Какво си мислеше? Че й харесва политикът да я опипва? Той й беше предложил да дойде тук.