— Как излязоха снимките, госпожице Келър?
Сърцето на Брин пропусна един удар.
— Всъщност не знам — излъга тя. — Предадох филма и пробните снимки на Лий, веднага след като бяха готови.
Почувства, че колената й се подгъват, но продължаваше да го гледа в очите, решена да види дали той изобщо ще реагира на лъжата.
— Колко жалко! С удоволствие бих ги разгледал. — Погледът му не помръдваше от нейния. Ръката му се спускаше все по-надолу и по-надолу. Почти я галеше.
Тя стисна зъби, сграбчи ръката му и се усмихна. Не издържаше повече. Като нищо можеше да се окаже, че той е похитителят. Може би точно сега държеше Адам, а имаше нахалството да я докосва, сякаш й беше любовник. Ще закрещи, ще припадне или ще повърне. Трябва да свърши. Не се добираше до нищо.
— Къде е съпругата ви, господин Хамърфийлд? — попита тя. — Все още не съм имала удоволствието да се запозная с нея.
Хамърфийлд видимо пребледня. Отвори уста, за да отговори, но рязко се извърна. Брин забеляза, че го бяха потупали по рамото.
— Може ли да ви разделя, господине? Предполагам, че е невъзпитано да постъпя така с човека на деня, но се опасявам, че никога нямам да имам шанс да танцувам с дамата.
— Разбира се, разбира се! — Хамърфийлд потупа новопришълеца по гърба и Брин широко се усмихна. Младият играч на голф Майк Уинфелд я спаси от неприятното задяване на дансинга и вероятно от прилошаване. Беше здрав, жизнен и привлекателен с вида на човек, който прекарва на открито. А Брин безспорно се зарадва, като го видя.
— Може ли? — попита я той.
— Разбира се! — измърмори тя. Беше истинска въздишка на облекчение. Като че ли във всичко това имаше някаква грешка.
Той я притегли към себе си и те бързо затанцуваха по дансинга.
— Не мислех, че толкова скоро ще ми се отдаде шанс — каза той укорително.
— Наистина бях заета! — каза Брин.
— Да фотографирате знаменитостите?
— Да танцувам за клипа на Лий. Аз съм и танцьорка — каза Брин.
— Разбира се, че сте — й каза той одобрително.
— Как върви състезанието? — го попита Брин.
— О, чудесно. От време на време попадаш в пясъчен капан, но обикновено има начин да се измъкнеш. Кога ще ви е възможно да ми направите снимки?
— Всъщност още не знам — каза Брин със съжаление. — Пък и продължавам да работя за Лий.
— О — въздъхна той тъжно, завъртайки се отново.
Брин реши, че е доволна, задето беше танцьорка. Само професионалистка можеше да се надява да следва приклякванията и завъртанията му. След това отново се оказа притисната толкова плътно до него, колкото и при Хамърфийлд. А играчите на голф — както и политиците — имат неспокойни ръце. Проблемът с Уинфелд идваше от това, че беше много бърз и тя не успяваше да се движи достатъчно бързо, за да избегне блуждаещите му пръсти…
Лий бе благодарен, че свиренето за него беше като дишането. Мисълта му се рееше. Не, по дяволите! Не се рееше. Беше прикована в Брин. Толкова се измъчваше, като я наблюдаваше с Хамърфийлд и с играча на голф. Беше облякла тънка рокля с презрамки от черна коприна, пристегната с колан около кръста. Коприната грациозно следваше извивките й, а когато танцуваше… когато се движеше… тя беше гъвкава, подвижна и красива.
И съблазнителна като разцъфнала роза.
Не трябва да я наблюдавам, помисли си той. Биенето на барабаните беше като дишането, но барабаните не можеха да свирят сами. И макар че хиляди пъти беше пял тази песен с този ритъм, не можеше да отвърне погледа си от нея. И не можеше да попречи на гнева си да се надига в него и да взема колосални размери. Тя се смееше, докато разговаряше с играча на голф. Смееше се! Очите й излъчваха красив блясък.
Аз не я притежавам, предупреди се той строго. Но се чувстваше, така сякаш я притежаваше. Защото толкова беше хлътнал по нея. Нощем тя беше гола магия в прегръдките му, нежна и сатенена страст. Да гледа как друг мъж я докосва… По този начин. Почувства се като абсолютен дивак.
Бицепсите му се напрегнаха и надуха под бялата надиплена риза; изпя последните думи от песента и удари последен провлачен тон.
Едва чу аплодисментите. Постъпи глупаво, като дойде на вечерята. Тази вечер нищо нямаше да постигне.
Пък и какво ли очакваше? Нещо… Нещо да се случи. Но нищо не се случи. Само дето нервите му се опънаха до скъсване.
— Хамърфийлд се интересува от снимките — подхвърли Брин, докато Лий форсираше двигателя на колата си. Беше късно; бяха останали само чистачите. Лий беше студен и мълчеше, откакто го посрещна на сцената, докато групата демонтираше съоръженията си. Лий не откъсваше поглед от пътя и отговори с тихо сумтене. — Чуваш ли ме, Лий? Хамърфийлд попита за снимките.