— Както искаш — каза й той.
Гъвкаво се наведе, хвана я през кръста и я хвърли на рамото си. Тя бясно запротестира, когато той се насочи към вратата и внимателно набра кода на новата аларма. В момента, в който се озоваха вътре, той щракна лампата в коридора и я пусна.
Разтреперана и чувствайки, че собственото й раздразнение безмилостно е завладяло тялото й, Брин сви ръце в юмруци до хълбоците си, отхвърли назад разрошените си къдрици и срещна погледа му с пламнал поглед.
— Ще напусна къщата, когато аз реша.
— Не, няма. Не и, когато сме замесени във всичко това.
— Замесени? Утре свършва и по дяволите проклетите снимки! Пък и какво ли ще открием? Какво ще направим, за да го докажем? Искам само Адам. Още сега бих зарязала всичко.
— Но няма, госпожице Келър. Защото и аз няма да го зарежа. Аз също съм замесен. И не обичам да бъда заплашван и манипулиран. Така че няма да забравим за снимките. — И с ръце, скръстени на облечените му в смокинг гърди, той бавно тръгна и се спря на няколко сантиметра от нея. — Няма да излезеш от тази къща. Нямам намерение да подпомагам или подстрекавам към убийство или самоубийство. Няма да прекарам остатъка от живота си да се чудя дали съм могъл да направя нещо в нощта, когато съм те намерил разплескана на пътя! Не се дръж като дете, Брин, или аз ще се отнасям към теб като към дете.
Като че ли нямаше достоен начин да се измъкне от ситуацията. Щеше да е луда, ако се опълчи срещу него; усещаше силата му дори когато не я докосваше. Единственото нещо, което можеше да направи, беше да спаси гордостта си, ако се държи възможно най-невъзмутимо.
— Добре. Ти ми помагаше… за Адам. Утре се нуждая от тебе, ти самият си на снимките. Ще си вземем Адам. — Моля ти се, направи така, че това да стане, мълчаливо се молеше тя. Но трябваше да го вярва, затова продължи да говори на Лий. Вътрешно беше толкова болезнено наранена, че беше готова да се бие. — Ще продължим играта със снимките. Но с това всичко ще свърши. Разбирам, че трябва да съм готова да скачам, да се моля и да се търкалям, когато голямата звезда говори, но вече веднъж минах по този път. Той не е за мен. А сега си лягам. Сама.
Той мълчаливо я наблюдаваше през цялата й реч; когато свърши, продължи да я наблюдава. Втренчено. Единствените признаци за силата на гнева му бяха присвитите му очи и пулсът, който силно туптеше в една вена на жилестия му врат. Брин горчиво се усмихна и се обърна, насочвайки се към стълбите.
Вървеше бързо, целенасочено. Усещаше как очите му пронизват гърба й, като жарки лъчи през голата й плът. Тръгна нагоре по стълбата. И тогава усети хватката му; този път не го чу да се приближава, не усети мълчаливата му атака. Толкова се стресна, че изплашено извика. Беше точно като сцената, която толкова често бяха репетирали за клипа. Тя се обърна и падна в прегръдките му. Загледа се в очите му, чувствайки силата и властта на ръцете му около себе си.
— Сериозно говоря, Лий! — извика тя, борейки си безуспешно с него. — Не искам да спя с теб!
— Млъкни! Ще събудиш Мария и децата. Нямам намерение да те оставя отново да се свиеш в черупката на сексуалното въздържание — „не, не ме докосвай“ — само защото не умееш убедително да спориш!
Плавно се изкачиха нагоре по стълбите; с широките му крачки бързо преминаха по коридора покрай балкона.
— Лий! Ние не спорехме! Ти правеше язвителни, обидни забележки и не ми даде възможност да се защитя. Да защитя себе си! Какво говоря! Всичко това е шега. Не ти дължа никакви обяснения или извинения. Бях луда, че…
Думите й бяха спрени от устните му, които здраво се залепиха в нейните. Дори в яда си той беше убедителен; така я беше хванал, че тя не можеше да се отскубне, можеше само да приема и отблъсква горещите милувки на езика му. Колкото й дълбоко да страдаше, колкото и силни да бяха възмущението и ядът й, тя не можеше да потисне бурята от емоции, която се надигна в нея. Желанието запрепуска през нея, заля я като бурен, неудържим водопад. Целувката свърши, когато се озова на леглото, където я хвърли най-безцеремонно. Брин се разтърси и се опита да събере разсъдъка и достойнството си.
— Мисля, че не ме чу — каза тя грубо, насилвайки се да си придаде презрителен вид. Той продължаваше да не я слуша. Жакетът на смокинга падна на пода. С точни движения свали ръкавелите си. Издърпа краищата на ризата от панталоните си и голите му рамене блеснаха на лунната светлина. Прещракването на копчето и стърженето на ципа отекнаха странно високо в тишината на нощта. И през цялото време тя виждаше златистите му очи върху себе си. — Какво си мислиш, че правиш? — попита Брин.