Но трябваше да каже нещо, защото тревогата и грижата, които изпитваше към нея, идваше от самата му душа; тя не я разбираше, но никога не го беше виждала толкова разстроен.
— Лий, кълна ти се, че не се страхувам от теб — и ти никога, никога не си ме наранявал. Мисля, че просто е от нощта. Бях толкова разтревожена и изплашена. Вечерта беше ужасна, а след това и ти така се нахвърли върху мен…
— Господи, Брин, — простена Лий. — Съжалявам. Не знам какво ми стана. Можеш ли да ми простиш?
— Да, разбира се. Но моля те, можеш ли да ми кажеш защо си толкова разстроен?
Той въздъхна, докато с длан галеше бузата й, след това легна по гръб на възглавницата и се загледа в тавана.
— Някой път, Брин. Не сега. — Неочаквано той се разтрепери и тихо заговори, колебливо. — Нали не ме намираш… За брутален?
Брин се усмихна и положи глава на гърдите му, озадачена от думите му, но решена да го успокои.
— Огнен, буреносен, страстен, напрегнат, силен и мощен. Вихрушка, да. Но брутален — никога. Ти си огън и вятър, и нежен бриз, и аз ги обичам всичките.
Той мълчеше, галеше косата й, притегли я по-близо до себе си и отпусна брадичката си на главата й. Брин изчака един миг, знаейки, че този път той разчиташе на нея за силата си. След това тихо му заговори.
— Моля ти се, разкажи ми за жена си, Лий.
— Тя умря — каза той беззвучно.
— Знам това. Но моля те, нека се опитам да разбера какво те кара толкова да страдаш.
— Ще ти кажа, Брин, обещавам. Скоро.
Трябваше да се задоволи с това; тя все още не можеше да му даде всичко; вероятно така беше и с него. Неговите страхове изглеждаха толкова дълбоки, колкото и нейните.
Изведнъж той я вдигна над себе си; пръстите му се сплетоха зад тила й и той я притегли надолу, за да опре устните си в нейните с благоговение. Търкулна се към нея и й се усмихна, когато се озова срещу нея, дърпайки намачканата рокля, която все още се увиваше около нея.
— Може ли да се освободим от това? — попита той. — Имам нужда да спя и да прегръщам тебе, а не някаква материя.
Брин мълчаливо изхлузи роклята през главата си и я изхвърли от леглото. Сетне се сгуши до него. Хиляди неща можеха да бъдат изречени, но нищо не беше казано. Лежаха си там и след известно време Брин се унесе в сън.
Когато след време — не знаеше след колко — се събуди, установи, че беше сама. Стресната, тя се понадигна и се огледа. Видя го до балконската врата, тихо загледан в нощта. Луната улови профила му и той изглеждаше силен и горд… но лицето му, в сянката, беше призрачно.
— Лий! — извика тя тихо.
Той се върна при нея, припълзя в леглото и плътно я прегърна.
— Събудих те. Съжалявам.
— Няма значение. Просто искам да ти помогна. Ти ми даде всичко.
— Не — поправи я той. — Ти ми даде всичко. — Прегръдката му се стегна около нея и се загледа в очите й.
Треперя, помисли си Лий. С всеки изминал ден все повече разбирам колко много се нуждая от нея, а почти разруших всичко…
— Тази вечер веднъж те любих като дивак — каза й той. — Сега нека да те любя нежно, гальовно…
И той я люби нежно, обичаше я с галещия си поглед, докато ръцете му я милваха. Тя стенеше, облечена само в лунната светлина. Пръстите му галеха гърдите й, обичаха ги. Устните му намериха грапавите зърна, възбуждаха ги, докато се превърнаха в прелестни връхчета.
И отново я огледа по цялата й дължина. Розово — кремавата красота на гърдите й, които се надигаха и спадаха с ускореното й дишане. Извивката на нежната й талия и кръста й. Гладка. Беше гладка и дълга… бедрата й красиво извити. Беше танцьорка, припомни си той. И го беше отвела със себе си да танцуват в облаците. Отново започна да милва всичко, на което погледът му се любуваше и изпиваше. Ръцете му тръгнаха по нея с пламенно обещание; устните му вкусваха и галиха плътта й; езикът му чертаеше огнени следи по корема й. Той нежно я обърна, обсипа с целувки гърба й надолу до кръста.
Сетне я обърна с лице към него и я люби с най-дълбока интимност, сам отнесен от безразсъдна страст, докато тя се извиваше гъвкаво и грациозно под нежното му докосване, шепнейки името му, крещейки името му, вплитайки пръстите си в косата му и молейки го да я обладае…
И той я облада, откривайки, че тя можеше да бъде толкова страстна, колкото изискващ беше той. Тя се изправи над него на лунната светлина, скулптура от горда и гола красота, докато гледаше надолу към него с навлажнени устни, докато буйната й червеникава коса се къдреше по набъбналата красота на гърдите и. Усмихна му се, устните й причудливо се извиха.