— А сега нека аз да те любя — каза му тя, навеждайки се така, че зърната на гърдите й да докоснат неговите гърди, от което в него отново се разля еротична топлина — като на дивак.
Той се усмихна и я обгърна с ръце.
— Любов моя, прави с мен, каквото искаш…
Много по-късно той й напомни, че трябва да спят, че утре е денят, в който трябва да си получат Адам обратно. Трябва да са отпочинали — и нащрек. Брин се усмихна на себе си, благодарна за забравата на нощта. Лий не й беше оставил много време да се тревожи. Беше й дал нещо — макар че още не беше сигурна какво. Все пак каквото и да се случеше, сега той беше с нея, през най-голямото изпитание в живота й.
Беше много, много благодарна на Лий Кондър.
Единадесета глава
Брин се събуди радостно възбудена; би трябвало да е изморена, но се чувстваше невероятно бодра. Неделя е и тя ще си получи Адам обратно.
Хрумна й, че е абсурдно да се радва на мисълта, че ще разговаря с похитителя, но чуе ли гласа му, ще бъде толкова благодарна, че с готовност ще запълзи на колене, ако й наредят. Той здравата я разигра — от самото начало. Напрежението за малко не я унищожи и щеше да я унищожи, ако не беше Лий. Опита се да не мисли, че всичко можеше да се окаже лъжа; че похитителят може още да задържи Адам. Не посмя да си мисли такива неща — щеше да се пръсне.
Мария, която се оказа мила отговорна жена в средата на петдесетте, с едри гърди, дълбока топла усмивка, с удоволствие се съгласи да остане и тази сутрин още няколко часа с двете по-големи момчетата, когато Брин и Лий излязат. Брайън и Кийт вероятно щяха да спят поне до девет и тъй като знаеше, че сутринта ще бъде наситена с напрежение, Брин беше доволна, че те ще могат да се приберат, след като всичко свърши. Опита се да скрие истината от тях, но децата с присъщия си усет, подушиха, че има нещо нередно. Мария трябва да ги доведе в къщата й около единадесет — навреме, за да поздравят брат си и нея, молеше се Брин.
Брин вярваше, че Мария също знае, че нещо не е в ред, но не задаваше въпроси и даваше да се разбере, че е готова да помогне според възможностите си.
Когато за първи път видя Мария, Брин малко се смути заради очевидната й връзка с Лий, но остана доволна, че възрастната жена явно я хареса от пръв поглед. Мария очевидно обожаваше работодателя си, и двамата чудесно се разбираха.
Към седем в неделя сутринта Брин беше вече станала и облечена — готова да тръгне, преди Лий да е излязъл изпод душа. Макар и толкова рано, Мария беше приготвила кафе. Опита се да убеди Брин да хапне, но тя знаеше, че не би могла да преглътне дори една хапка. Когато Лий се появи долу, Брин едва го остави да отпие от чашата с кафе, толкова бързаше да се прибере в къщата си.
Лий не се опита да й говори по пътя. И двамата бяха невероятно напрегнати. Брин едва се въздържа да не се втурне през входната врата; но се сети, че макар и да беше нейният дом, Ендрю и Барбара вероятно бяха заедно. Те заслужаваха известно уважение заради дискретността си особено след като бяха там, изложени на опасност, да държат под око нещата вместо нея, за да могат тя и момчетата да бъдат на сигурно място при Лий.
Нетърпеливо натисна звънеца. Беше само осем. До обаждането имаше още час. Лий я погледна, тя се изчерви.
— Брин, цялата ще станеш на възли, преди изобщо да се е случило нещо — предупреди я той.
Гърлото й се стегна.
— Не мога да го предотвратя, Лий. Не знаеш как се чувствам.
— Доста добре си представям — отбеляза той сухо. — И продължавам да мисля, че още в самото начало трябваше да се обадим в полицията.
— Не! Нещо можеше да се случи на Адам!
— А можеше да си го получиш и преди четири дни — заяви Лий убедено.
— Той е добре, казвам ти, че е добре! — извика Брин раздразнено. — Гласът й се повишаваше, ставаше истеричен.
Вратата се отвори, докато тя все още крещеше. Барбара, облечена в домашен халат, погледна единия, после другия и се отдръпна, за да могат да влязат. Строгото лице на Лий и зачервеното лице на Брин я предупредиха, че градусът на напрежение вече е достатъчно висок.
— Направила съм кафе — каза тя, поглеждайки часовника си. — Чака ни дълъг час. Много дълъг.
Брин вече беше вътре, крачеше напред-назад.
— Лий, този път, когато се обади, аз ще говоря. Ти имаш свойството да го дразниш.
— Прости ми, че не искам ти и Адам да бъдете убити — отвърна Лий, челюстта му още повече се стегна.
— Ела, скъпа, да отидем в кухнята и да пийнем кафе.
Барбара чувстваше прехвърчащите искри и бързо сграбчи Брин за ръката.