В хотела сигурно течаха половин дузина конференции. Хора имаше навсякъде. Брин избърза до голямото червено канапе, разположено елегантно пред високите сто и тридесет сантиметра прозорци и се загледа в панорамата от зеленина и шадравани. Видя телефонната кабина — красива с апарата на стената, на не повече от десет крачки от червеното канапе. Погледна назад към рецепцията, към големия часовник на стената. Трябваше да изчака десет минути.
Брин седна в края на канапето. Но виждаше телефонната кабина, а като леко извиеше главата си, можеше да поглежда към часовника. Фини капчици пот избиваха по цялото й тяло. Нервно зарови в чантата си за салфетка и попи челото си, след това се опита да избърше дланите си. Отново погледна към часовника. Бяха минали само две минути.
Погледът й започна да следи хората, които преминаваха през грандиозното фоайе. Бизнесмени с дипломатически куфарчета в ръка отиваха към асансьорите, сами или на групи. На столове близо до канапето няколко матрони седяха и обсъждаха голфа на съпрузите си. Самотен мъж в тъмен шлифер мина зад столовете. Брин го огледа. Толкова черна, гъста и остра коса не беше виждала, както и толкова смешни къдрави мустаци.
Чу стъпки зад себе си и за малко не подскочи. Те я отминаха. Обърна се и си даде вид, че поглежда към часовника, но всъщност искаше да види кой е зад нея. Друг мъж в неопределен, твърде посредствен тъмен костюм. Но човекът не беше посредствен. Беше по-висок дори от Лий, навярно имаше два метра. Брин усети, че краката й се вцепеняват от страх. Човекът се обърна и отново премина покрай дължината на канапето.
Тя прехапа устна и пак погледна към часовника. Оставаха още шест минути. Чу скърцане на врата и рязко обърна глава към телефона. Една от богатите матрони седеше в елегантната малка будка и си бъбреше. Не! О, моля ви се, не, помисли си тя отчаяно. Като безумна огледа фоайето. Бизнесмените продължаваха да се мотаят наоколо, матроните продължаваха да си бъбрят, високият мъж с костюма и мъжът с шлифера със странната тъмна коса все още крачеха напред-назад.
Ноктите й се забиха в дланите и образуваха дълбоки полумесеци. Безумен вик се надигна в гърлото й, когато погледна към телефонната будка и видя, че жената продължаваше да говори. Брин стана, сграбчи чантата си и пакета със снимките. Погледна към телефонната будка и се облегна на нея, втренчи се в жената вътре. Беше много невъзпитано, но… Успя да смути жената, която каза още нещо, след това щракна слушалката. Стана и рязко отвори вратата.
— В хотела има и други телефонни автомати! — тросна се тя на Брин.
Брин не можа да преглътне и да измънка някакъв отговор. Погледна към часовника и влезе в кабината. Оставаха три минути.
Извънредно високият мъж тръгна към телефонната кабина. Да не би той да беше един от похитителите, помисли си тя като обезумяла. Или бе просто бизнесмен, който искаше да използва телефона или да го освободи за други? Тя му се усмихна и взе слушалката. Щом като той се обърна и отново закрачи, тя се обърна с гръб към стъклената стена, за да прикрие ръката си, която постави на вилката на мястото на слушалката. Дай си вид, че говориш! Предупреди се тя. Лий… представи си, че е с Лий. Какво по дяволите ти стана онази сутрин? Да започнем с това, че е смешно да държиш нотите си в долапа при бельото. И е направо ненормално да ме хващаш за гърлото заради някакви си стихове, след като си музикант. Ти си грижовен и добър, но само до известна степен. Част от теб е тъмна и страшна и почти обезумявам, като си помисля, че можеш да ме изоставиш, почти обезумяла съм, защото те виждам как си отиваш.
Прехапа устната си и пак се извърна, за да погледне часовника. Бяха минали две минути след определения час. Десет и три минути. О, мили Боже, Адам! Къде си? Господи, ако ми го върнеш, обещавам, че ще бъда най-добрият родител на света. Минаха четири минути. Високият мъж с деловия костюм отново се беше запътил към телефона.
Лий, проклетнико! Нямаше право да ми се тросваш така, простото „съжалявам“ не беше ли достатъчно? Лий, искам да знам. Искам да знам какво се е случило в миналото ти. Искам да знам кой е любимият ти сладолед; искам да те наблюдавам, когато се бръснеш, и да ми крещиш, задето съм ти откраднала бръсначката, за да обръсна краката си. Искам да знам какви филми обичаш и искам да погледна в миналото ти и да разбера защо понякога можеш да бъдеш толкова мил, а понякога си — твърд като скала и тогава не те познавам и ме плашиш. Плашиш ме, но и ме изкушаваш. Искам Адам да е с теб, Лий. Искам да видя Адам. Искам да…