Шерилин Кениън
Нощна прегръдка
Ние сме мрак. Ние сме сенки.
Ние сме господарите на нощта.
Ние единствени стоим между хората и тези, които искат да ги унищожат. Ние сме техните пазители.
Тези без души. Тези, които закрилят.
Душите ни бяха отнети, за да не могат деймоните, които преследваме, да ни усещат. А когато ни видят, вече е прекалено късно.
Деймоните и аполитите ни познават. Те се страхуват от нас. Ние сме смъртта за всички, които преследват хората.
Ние бродим между световете — между Царството на живите и Царството на мъртвите.
Ние сме Нощни ловци.
И сме безсмъртни.
Но стига приказки за вечен мрак и проклятия. Искаш да знаеш какви сме? Ние сме откачени и гадни. Ние сме древни воини, които се сражават ожесточено и носим на бой. Ние сме зловещи създания, които взривяват нощта. И това ни харесва. Наслаждаваме се на всяка една минута.
И ако ти се струва, че някой те наблюдава, значи сигурно е така. Въпросът е, това, което те наблюдава, лошо ли е или добро? Дали е някой от тях или е някой от нас…
Пролог
558 г. сл. Хр., Глионан
Пламъците на пожара, който бушуваше в селото, се издигаха към нощното небе като змии, виещи се през черно кадифе. Дим пълзеше из мъглите на мрака, натежал от мириса на смърт и разплата.
Тази гледка би трябвало да донесе радост на Талон.
Ала не беше така.
Вече нищо не можеше да му донесе радост.
Нищичко.
Горчива болка сковаваше гърдите му. Спираше дъха му. Парализираше го. Беше по-силна отколкото дори той бе в състояние да понесе. Тази мисъл едва не го накара да избухне в смях.
Или да изругае.
Да, той изруга под смазващото тегло на болката си.
Постепенно бе изгубил всички, които означаваха нещо за него. До един.
Едва седемгодишен остана сирак и изведнъж се оказа натоварен с тежката отговорност за сестричката си. Тъй като нямаше нито къде да отиде, нито как да осигури прехрана за бебето, той се върна при клана, който майка му някога предвождаше.
Клан, изпратил родителите му в изгнание още преди той да се роди.
Чичо му бе крал едва от година, когато Талон се появи във владенията му. Макар и неохотно, чичо му прие и него, и Киара, ала кланът никога не го стори.
Поне докато Талон не ги принуди.
Може и да не уважаваха произхода му, ала Талон ги накара да имат респект от меча и избухливия му нрав. Респект от това, че бе готов да осакати или убие всеки, дръзнал да го обиди.
Докато възмъжее, вече никой не смееше да се подиграва на произхода му или да черни паметта и честта на майка му.
Беше се издигнал във военната йерархия, научавайки всичко, което можеше да научи, за оръжията, битките и водачеството.
В крайна сметка същите хора, които някога му се подиграваха, единодушно го избраха за наследник на чичо му.
Като такъв, Талон беше неотклонно до него, бранейки го неуморно, докато една вражеска засада не ги хвана неподготвени.
Ранен, раздиран от болка, Талон държа Идиаг в ръцете си, докато той издъхваше, покосен от врага.
— Грижи се за жена ми и за Киара, момче — прошепна чичо му, преди да умре. — Не ме карай да съжалявам, че те приех в дома си.
Талон му обеща. Ала не бяха минали и няколко месеца, когато леля му бе изнасилена и убита от враговете им. Осквернено, тялото й бе хвърлено на дивите зверове.
По-малко от година след това Ниния, обичната му съпруга, издъхна в обятията му, оставяйки го сам, завинаги лишен от нежното й, успокояващо докосване.
Тя беше неговият свят.
Неговото сърце.
Неговата душа.
С нея си отиде и волята му за живот.
С дух, така сломен, както и разбитото му сърце, той положи мъртвородения им син в безжизнените й ръце и ги погреба до езерото, където двамата с Ниния бяха играли като деца.
А след това постъпи така, както го бяха научили майка му и чичо му.
Остана жив, за да води своя клан.
Потискайки, доколкото може, болката си, той продължи да живее единствено заради добруването на клана си.
Като техен предводител, той бе пролял достатъчно кръв, за да напълни с нея бурното море и бе понесъл безброй рани заради тях. Водени от него, те бяха надделели над всички нашественици от континента и от Севера, които се бяха опитали да ги покорят. Изгубил почти всичките си близки, той бе отдал на клана си всичко, което имаше. Верността си. Обичта си.
Беше им предложил дори живота си, за да ги защити от боговете.