Талон разби катинара и отвори вратата, която изскърца шумно, преди да падне от пантите. Келтът изруга, след което я отмести ядосано встрани.
Влязоха в сградата един по един, разпръснаха се и образуваха ветрило, после се спряха в тъмното, празно помещение, пълно само с натрупан от десетилетия прах, паяжини и мръсотии. От време на време отвън преминаваше кола и фаровете й осветяваха част от порутеното помещение.
Цареше пълна тишина, с изключение на странно ритмично туптене, достигащо някъде от горните етажи. Чуваха се и тихи шумове от пълзенето на плъхове по пода.
— Еееех — запя Фанг провлачено, имитирайки саундтрака на някакъв нискобюджетен филм. — Хей, Аш, искаш ли да ми изпиеш кръвчицата?
Аш го удостои само с един насмешливо безразличен поглед.
— Не, благодаря. Последното, което искам, е да хвана бяс или друга рядка кучешка болест, от която да вдигам крак край всеки стълб, за да пикая.
Вейн плесна брат си по тила.
— Следващият път ще те оставя у дома.
— Ей, заболя ме — оплака се Фанг и разтри удареното място.
— Да, но не толкова много, колкото ще те заболи сега — обади се непознат глас на безплътно същество, изскочило от нищото.
Талон чу как нещо се завихри във въздуха. Рязко извърна глава наляво, за да избегне удара, и го улови, когато профуча покрай рамото му. Повдигна вежди, докато оглеждаше голямата средновековна брадва, която държеше, след което я подаде на Вейн.
Вейн сви устни. Не изглеждаше много развеселен, докато изпробваше с палеца си острието на брадвата.
— Хей, който и да си, ти нападна брат ми и здравата ме раздразни.
С тези думи запрати брадвата обратно срещу този, който я бе хвърлил. Талон чу силен стон само миг, преди прожектори да разкъсат мрака. Той и Аш простенаха от болка, залегнаха и закриха очите си. В следващата секунда нещо изпука и светлините отново угаснаха.
Аш запрати една мълния в ъгъла, където вероятно улучи нещо, защото се разнесе силен писък. Помещението се изпълни с миризмата на изгоряла плът.
Тогава деймоните изскочиха от мрака и се впуснаха в атака. Талон сграбчи първия, който стигна до него, и го запрати на пода. Извади острието от ботуша си, но преди да убие деймона, друг деймон се нахвърли върху него, хвана го през кръста и го блъсна назад.
— Мамка му, каква готина кльопачка от деймони! — засмя се Фанг. — Хей, Вейн, какво месо предпочиташ — бяло или червено?
С ножа си Вейн прободе един от деймоните в гърдите, право в сърцето и деймонът мигом се разпадна. Вейн се засмя на брат си, който се бореше с друг деймон:
— Какво ще стане, ако аз грабна единия му крак, а ти другия и си поиграем на „Ядец — намисли си желание и дръпни“?
Талон завъртя очи към тях, но после се извърна рязко и с тока на обувката си довърши деймона, който го бе сграбчил. После се втурна след един друг, който се прокрадваше зад гърба на Фанг и го пипна, преди да го е достигнал. Деймонът се обърна към него със съскане, като се опита да го наръга, но Талон извъртя китката му и изби ножа от ръката му.
— Лош ход, боклук — каза му Талон, като удари силно вампира, който се олюля и се стовари на пода по гръб. Талон го довърши с ножа и деймонът се разпадна, щом откраднатите от него души излетяха, освободени от тялото му, и се устремиха нагоре.
Нещо привлече вниманието на Талон, макар да го съзря само с крайчеца на окото си. Извърна глава и видя Аш, обкръжен от група деймони.
Ахерон се сражаваше срещу тях с жезъла си, но толкова много врагове го атакуваха, че той приличаше на някой, който е стъпил върху мравуняк и се опитва да прогони всички мравки.
Талон се втурна на помощ. Откъде се взеха всичките тези деймони? Обикновено се събираха в Ню Орлиънс по това време на годината, но, по дяволите… като че ли сега тук, в това помещение, се бяха струпали половината от всички деймони на света.
С обединени сили Аш, Талон и двамата братя Катагария ги избиха до един.
— Благодаря — кимна Аш, когато и последният деймон изчезна.
Талон кимна, сгъна своя срад и го прибра в ботуша си.
— Е — въздъхна Фанг, имитирайки плътното южняшко провлачване на думите, — длъжен съм да призная, че е адски мило от страна на деймоните да се изпаряват, след като ги убиеш. Много по-добре е, отколкото да избиваш противници от Аркадия. — Вдигна ръце нагоре. — Вижте, всичко е почистено.