Аш отвори и следващата бележка — за Съншайн. И нея прочете на глас.
Талон, да не би да четеш писмата на Съншайн? Какво? Не се ли доверяваш на приятелката си? Не се тревожи. Тя не ти е изневерила. Или поне не още, макар че никак не беше лесно. Трябваше да я завържем, за да не изчука всеки от нас.
Талон изрева от ярост.
— Боговете да са ми на помощ, но ще открия този кучи син и ще му изтръгна сърцето.
Вбесен, Аш отвори последната бележка, но този път не я прочете на глас. Тя бе адресирана до него. Само че почеркът беше различен.
Познавам те, малки братко. Зная какво вършиш. Зная как живееш. И най-вече зная за лъжите, с които се самозалъгваш, за да можеш да заспиш.
Кажи ми какво биха си помислили твоите Нощни ловци, ако някога узнаят истината за теб?
Дръж ги настрана от пътя ми или ще се погрижа всички те да загинат.
А с теб ще се видим на Марди Гра.
Аш смачка бележката на топка в юмрука си и мислено я накара да изчезне. Обзе го безсилен гняв. Кръвта му закипя. Ако Стикс искаше война, тогава трябваше да събере доста повече деймони.
Стикс нямаше представа срещу какво се опълчва.
— Какво пише в последната бележка? — попита Талон.
— Нищо. Отведи Съншайн в колибата си и я дръж там, докато не премине въздействието на наркотика, а после ми се обади. — Аш разтърка очите си, когато двамата братя Катагария ги изведоха от сградата.
Щом се озоваха отвън, Талон нагласи Съншайн в колата. Останалите стояха наблизо.
Вейн скръсти ръце пред гърдите си и погледна към Аш.
— И така, Аш, как се чувстваш?
— Прецакан. През следващите двайсет и четири часа трябва да намеря начин да изведа Зарек оттук, преди ченгетата да го открият. И ако не греша, следващата стъпка на моя отмъстител ще е да уведоми Кириан и Джулиън кой е новият им съсед.
Талон улови погледа на Аш.
— Той иска да те разсее и обърка.
Аш кимна.
— Да, при това се справя доста добре.
Една идея осени Талон.
— Знаеш ли, струва ми се, че всички ние забравяме нещо.
— И то е?
Талон посочи с ръка братята Катагария, за да напомни на Ахерон, че вълчата глутница не е единствената група от шейпшифтъри в града.
— Твоят двойник не знае за „Убежището“. Мисля, че трябва да поискаме от мечия клан да бъде в готовност. Сигурен съм, че папа Пелтие и момчетата ще бъдат много щастливи да ни помогнат по време на Марди Гра. Те ми дължат няколко услуги и ако деймоните нападнат, както направиха тази вечер, ще се нуждаем от всяка помощ, която можем да си осигурим.
— Така е.
— Ако бях на твое място — продължи Талон, — щях да уведомя Кириан за Валерий, както възнамеряваше първоначално. И ще държа Зарек в резерв, тук, в града.
— Ами полицията?
— Повярвай ми, Ти Рекс, познавам моя град. Полицията ще бъде толкова заета с Марди Гра, че Зарек може да им се представи лично и те пак няма да разберат, че това е той. Но ако бях на твое място, ще се престоря, че съм извел Зи от града. Това е просто застраховка, в случай че твоят „приятел“ ни следи. Обади се на Майк и му нареди да долети и да изведе Ерик под прикритието на нощта, така че да си помислят, че е Зи. В същото време дръж Зарек скрит и за тази нощ забрави за Валерий.
Ахерон се замисли.
— Рисковано е.
— Както и да се живее в блато.
Вейн пристъпи напред.
— Мога да поставя стражи около колибата на Талон. Ако отново се опитат да го нападнат, двамата с Фанг ще се озовем там за броени секунди.
— Защо си готов да ни помогнеш? — поинтересува се Талон. — Досега си мислех, че искате да оставите Нощните ловци да загинат.
— Така е. Но съм задължен на Ахерон. — Вейн се обърна към него. — Обаче още отсега да се разберем, че след като всичко това свърши, дългът ни ще бъде изцяло изплатен.
Ахерон кимна.
— Разбрахме се.
Талон се сбогува с групата, качи се в автомобила и потегли към дома си. Докато се отдалечаваше от района, се пресегна и пое ръката на Съншайн в своята. Стисна я здраво. Усещаше костите й толкова крехки в дланта си, но при все това не се съмняваше в силата, която тази млада дама притежаваше. Едновременно грациозна и решителна…
Така се бе уплашил, когато Камул я отвлече.
Никак не му допадаше да живее в такъв страх. Никак не му харесваше да чувства каквото и да било. Толкова дълго бе живял без емоции, че сега страдаше още повече. Как му липсваше в момента характерното за него спокойствие. Беше свикнал да се владее изцяло, но всеки път, щом я погледнеше, усещаше как губи контрола върху емоциите си.