Съншайн трогна сърцето му толкова дълбоко, че той знаеше, че вече нищо нямаше да е както преди. И не само заради факта че тя бе Ниния. Беше заради самата нея. Съншайн имаше сила, смелост, плам. Тя беше отделна личност и той обичаше предизвикателната й природа.
За него тя бе безценна.
Талон я обичаше повече, отколкото някога бе обичал, докато беше смъртен. И болката от тази мисъл бе достатъчна, за да го съсипе.
Талон я отнесе в колибата си и я остави внимателно на леглото. Не беше сигурен какво бе направил Ахерон с нея, но тя спеше съвсем кротко.
Телефонът му звънна и той отговори на обаждането. Беше Ахерон.
— Прибра ли се заедно с нея?
— Да, тя все още спи.
— Добре. Тревожех се за вас двамата.
Келтът се намръщи. Гласът принадлежеше на Ахерон, но не беше обичайно за него да признае нещо подобно.
Всичките инстинкти на Талон биха тревога. Това определено не беше Ахерон. Гласът и интонацията бяха същите, но след като вече знаеше за двойника, долавяше разликата. Това беше измамникът.
— Според теб, след колко време наркотикът ще бъде изхвърлен от тялото й? — попита Талон.
— Не знам. Една доза може да те държи от един до три дни.
— Наистина ли? Явно знаеш много за това.
— Ами, да, докато бях смъртен, бях толкова силно пристрастен към тази отрова, че бях готов да продам душата си заради нея.
— И кой си ти? — попита Талон.
— Извинявай, не те разбрах.
— Зная, че не си Ахерон.
Мрачен смях прозвуча в ухото му.
— Много добре, Нощен ловецо. Много добре. Заради това ще оставя теб и Съншайн да поживеете още един ден.
Талон изсумтя сърдито.
— Момче, явно много малко ме познаваш, ако си мислиш, че някога можеш да бъдеш заплаха за мен или за моите хора. Ако отново я доближиш, ще си направя ботуши от кожата ти.
— О, не ми се вярва. Но съм впечатлен, че този път успя да ме разкриеш. Вече започвах да се чудя дали някога ще успееш да ни различиш.
Талон стисна здраво телефона.
— Щом си решил да се представяш за Ахерон, май трябва да понаучиш нещо повече за него.
— Повярвай ми, Нощен ловецо — заговори гласът отсреща, самоуверен и злобен, — познавам Ахерон доста по-добре от теб. Зная за него неща, от които ще онемееш и завинаги ще го намразиш. Той не е такъв, за какъвто го мислите ти и останалите.
— Познавам го от хиляда и петстотин години. Мисля, че вече поназнайвам това-онова за характера му.
— Така ли? — попита измамникът саркастично. — А знаеш ли, че той остави сестра си да умре? Че тя се намираше само на няколко метра от него в залата и крещеше за помощта му. И докато той лежеше в несвяст, пиян и дрогиран, тя бе разкъсана на парчета?
Талон остана ужасен от това, което му описа този мъж. Но познаваше Ахерон. Упоен или не, той никога нямаше да падне дотам, че да не помогне на някой непознат. А когато се касаеше за закриляните от него хора, Ахерон щеше да преобърне небесата, за да ги защити.
— Не ти вярвам.
— Ще повярваш. Преди да привърша тук, всички вие ще научите истината за него. — С тази закана измамникът прекъсна разговора.
Талон захвърли телефона си на нощното шкафче и потри лицето си с ръце. Това беше някакъв кошмар. Разкъсваше се между необходимостта да защити един приятел, когото познаваше от цяла вечност, и една жена, чиято душа означаваше за него много повече от собствения му живот. Никога не се бе чувствал така безпомощен. Дори когато видя как убиха чичо му. Тогава поне държеше оръжие в ръка и видя нападателите.
Този път нямаше нищо конкретно, за което да се залови. Някъде там се спотайваха двама опасни противници. Единият се представяше за Ахерон, а другият бе коварен бог, изцяло отдаден на злобното си отмъщение.
Какво да прави?
Обърна се и погледна към Съншайн. Черната й коса се стелеше като тъмен облак върху възглавницата му. Лицето й бе спокойно и отпуснато, а загорялата й кожа представляваше успокояваща гледка на фона на чаршафите му. Дори сега си представяше как я държи в обятията си, усещаше жаркото й тяло под своето, топлината от докосването й по кожата си.
Как можеше да я защити?
„Вярвай в Мориган, Спиир. Никога не се съмнявай в лоялността й към теб. Никога не оспорвай действията й. Знай само, че когато може, тя винаги ще ти помогне.“ Това бяха последните думи, които баща му бе отправил към него.