— На доста повече от четири пръста.
Момчето вдигна всичките си десет пръстчета.
— На толкова много?
Зарек не се сдържа и се усмихна.
— Хайде — рече му и отвори вратата. — Сигурен съм, че вътре все ще се намери някой, който да ни помогне да открием майка ти.
Момчето избърса лицето си с ръкав и се остави Зарек да го поведе към „Джаксън Бруъри“. И скоро след това той чу как една жена ахна.
— Какво правите със сина ми?
— Мамо! — Момчето се втурна към жената.
Тя го сграбчи, вдигна го на ръце и изгледа Зарек така злобно и подозрително, че той тутакси разбра — най-мъдро ще бъде незабавно да се скрие от погледа й. В някои вечери беше по-добре да не притежаваш мрачен и зловещ вид.
— Охрана! — изпищя жената.
Зарек изруга и се втурна назад към вратата. Прескочи перилата, свлече се устремено по стъпалата към долния етаж и бързо се изгуби в тълпата. Или поне така се надяваше.
След като измина половината път до дома си, надолу по Уилкинсън, видя Ахерон, притаен в сенките. Мамка му, най-малко от това се нуждаеше в момента — Ахерон да го заяде, че е заключил Ник в дрешника и е напуснал къщата, при това точно когато имаше заповед да не си подава носа навън.
— Само не започвай пак да ми опяваш, Аш — озъби се Зарек.
Ахерон учудено повдигна вежди.
— Да ти опявам за какво?
Космите на тила му настръхнаха. Ахерон изглеждаше прекалено спокоен и раменете му не бяха напрегнати, както бе обичайно за Аш при всяка тяхна среща. Двамата не криеха взаимната си неприязън вече от две хиляди години. А мъжът пред него се държеше така, сякаш Зарек бе един от приятелите му Нощни ловци.
Ледена тръпка се спусна по гръбнака на Зарек. Можеше да понесе омразата и гнева, но един приятелски настроен Ахерон му лазеше по нервите.
— Няма ли да се нахвърлиш върху мен? — попита Зарек.
— Че защо да го правя? — учуди се Ахерон и го потупа по рамото.
Зарек изсъска и веднага се отдръпна от него.
— Кой, по дяволите, си ти?
— Какво не е наред, Зарек?
Нямаше начин този да е Ахерон.
Зарек използва телекинеза, за да свали слънчевите очила от лицето на мъжа. Вместо очи с цвят на течен живак, този мъж имаше най-обикновени сини очи, които присви срещу него.
— Това не беше мъдър ход.
Следващото, което Зарек помнеше, беше как го порази божествена мълния.
Талон тренираше на лоста за набиране и изпълняваше упражненията за укрепване на коремната си мускулатура, когато Съншайн най-после се събуди.
Тя си пое дъх и бавно седна в леглото, все още отпусната и сънена.
— Толкова е горещо тук — промълви, с тих, дрезгав глас.
Талон се отпусна с главата надолу, а пръстите му докоснаха пода.
— Как се чувстваш?
Тя съблече блузата си презглава и той мигом се напрегна, като видя черния й дантелен сутиен, обхващащ гърдите й.
— Гладна — въздъхна младата жена и освободи закопчалката отпред на сутиена си. — И то не за храна.
При това признание той повдигна вежди, които се стрелнаха още по-нагоре, когато тя плъзна ръце по гърдите си, надолу до панталоните си. О, това бе жестоко.
Съншайн смъкна панталоните си, бавно и чувствено.
— Нуждая се от теб, Талон.
— Мисля, че се нуждаеш от един студен душ.
Тя пристъпи към него като дебнеща лъвица.
Хипнотизиран, Талон не посмя да помръдне, когато тя стигна до него и прокара ръка надолу по бедрата му. Наведе глава, за да зарови нос в сгъвката отзад на коляното му и го близна леко.
Талон простена от удоволствие от близостта й. Тялото му се напрегна и запулсира, когато се надигна нагоре с намерението да освободи краката си от лоста на стената. Но така и не успя. Съншайн намери устните му и го целуна страстно.
Тя не можеше да мисли разумно, когато най-после се отдръпна от него и впи поглед в черните му очи. Тялото й се оживи, цялото пламна. Можеше да се фокусира единствено върху пулсиращото желание да го поеме вътре в себе си. Мъчеше я изгарящия копнеж да усети ръцете му по цялото си тяло. Не помнеше някога да я бе връхлитала такава чувственост. Такъв глад да го вкуси и да усети всяка част от мъжкото му тяло. О, как само го желаеше.
Пое ръцете му в своите и ги притегли върху гърдите си.
— Люби ме, Талон. Моля те.
Талон се поколеба.
— Не зная дали трябва да правим това, докато все още си под влия… — Млъкна насред изречението, когато тя свали шортите му до коленете.