— А ти можеш ли още да ходиш?
— Нека да не задълбаваме в това.
Аш се засмя.
— Да, добре. И така, какво има?
— Обади ми се измамникът, скоро след като се прибрах у дома със Съншайн.
От другата страна на линията надвисна пълна тишина. Не се чуваше дори пукотът от статичното електричество.
— Хей, Ти Рекс, там ли си?
— Тук съм. Какво ти каза той?
— Най-вече, че те мрази. Отначало помислих, че си ти, но той спомена някои неща, които ми се сториха странни.
— Като например?
— Каза, че той — имайки предвид теб — бил пристрастен към наркотика, който са дали на Съншайн. А да измъкнеш нещо толкова лично от теб е все едно да вадиш зъб на лъв без упойка.
Ахерон отново не каза нищо.
— Хей, приятел, още ли си на линия? — попита Талон.
— Каза ли още нещо?
— Да, каза, че си имал сестра, която си оставил да умре. Нарекох го лъжец и си разменихме още няколко любезности, след което той прекъсна разговора.
Талон чу как Ник извика нещо на Аш, докато Зарек му крещеше да го остави на мира.
— Нещо не е наред ли?
— Ник току-що доведе Зарек, който е ранен. Трябва да затварям.
— Добре, но после ми се обади, за да знам какво става.
— Ще ти се обадя. — Връзката прекъсна.
Това бе странно. Талон се намръщи, остави телефона и отново се обърна към Съншайн.
Съншайн се събуди с писък. Талон я прегърна, докато тя се мяташе върху матрака.
— Шшт — зашепна й задъхано, притиснал лице в косата й. — Аз съм, Талон. В безопасност си.
Тя още трепереше, когато се притисна до него.
— Помислих си, че все още съм… — Прегърна го силно. — О, господи, Талон, толкова съм изплашена.
Гняв разкъсваше сърцето му.
— Съжалявам, че не можах да те защитя. Нараниха ли те?
Младата жена поклати глава.
— Само ме изплашиха. Особено онзи, когото наричаха Стикс.
— Стикс? Като гръцката река Стикс?
Тя кимна.
— Излъчваше нещо налудничаво. Призрачно. В очите му се четеше невероятна омраза. Непрекъснато ръмжеше злобно. Наложи се Камул да го успокоява.
Талон стисна зъби. Реши на всяка цена да намери двамата задници и здравата да ги разпердушини.
— Съжалявам, бейби. Обещавам ти, че никога повече няма да те докоснат.
Съншайн го прегърна още по-силно.
— Така се радвам, че ме намери, но как разбра къде се намирам?
— Камул ми се обади.
Разкритието я слиса.
— Защо?
— Не знам. Мисля, че просто е искал да ме подразни. Той е извратен в това отношение.
Както си седеше, ненадейно на Съншайн й прилоша.
— Какво са ми дали?
— Някакъв наркотик. Афродизиак. Да не са се възползвали от теб?
— Не — успокои го тя. — Накараха ме да го изпия, после ме оставиха сама. — Тя го погледна и се усмихна. — Но пък помня какво правехме с теб.
— Да, аз също си спомням.
Съншайн се засмя, но при движението болката отново напомни за себе си.
— И ти ли се чувстваш натъртен и протрит?
— Да кажем, че просто не бързам да ставам от леглото.
Съншайн погали татуировката му, черпейки утеха от присъствието му. С него се чувстваше защитена. Беше толкова хубаво отново да го усеща до себе си. Да чува гласа му. Припомни си изстрелите, които го бяха улучили, и колко бе ужасена, че може да умре от раните си. Сега по него не се виждаха никакви белези от куршумите.
— Толкова се радвам, че не те убиха — промълви тя.
— Повярвай ми, и аз чувствам същото.
Тя прокара ръка по едното му зърно, сетне застина, защото внезапно й прилоша.
— Съншайн?
Тя скочи от леглото и хукна към тоалетната. Талон веднага я последва и я държа, докато тя изхвърляше последните остатъци от наркотика от организма си.
Съншайн не знаеше колко време прекара в тоалетната. Струваше й се, че никога няма да спре да й се повдига. Талон остана до нея през цялото време, придържаше косата й и миеше лицето й със студена мокра кърпа.
— Сега по-добре ли си? — попита, когато тя най-после спря да повръща.
— Не зная. Чувствам се ужасно.
Той я целуна по темето.
— Ще отида да ти донеса една кока-кола и няколко крекера. Ще помогнат на стомаха ти да се успокои.
Тя му благодари, след което отиде до умивалника, за да си измие зъбите. Като излезе от банята, завари Талон да я чака в леглото. Приседна до него и придърпа завивките върху тялото си. Все още трепереше и й се гадеше.