— И той ли е такъв?
— Не, той е съвсем друга порода.
Прозрението я заля като вълна.
— Порода като тази на Вейн?
Талон се спря и наведе глава, за да може да говори, без да го чуят.
— Да, и в същото време — не.
Сигурно беше върколак от друг тип.
— Това означава ли, че цялото му семейство може да сменя… дрехите си с нещо съвсем ново? — завърши неочаквано, когато един клиент се приближи твърде много до тях.
Той кимна.
Леле! Кой да се досети? Цяло семейство върколаци държаха едно от най-популярните заведения в града. Много шик.
Талон вдигна глава и се насочи към дъното, където бяха масите за билярд. Богато украсена дъбова стълба водеше към помещението на горния етаж, където допълнително бяха разположени маси за посетители, които искаха да се хранят и да слушат групата, свиреща долу. А тази вечер дори салонът горе бе пълен.
Без да спре, Талон я поведе покрай посетителите и се насочи към последната маса вляво, сгушена в ъгъла. Около нея седяха петима и четирима от тях играеха покер. Етиен Пелтие беше по-слаб от по-големия си брат Дев, но не по-малко мускулест. Правата му руса коса стигаше до раменете, а лицето му можеше да бъде определено единствено като ангелско. Но както Съншайн неведнъж бе имала възможност да се увери, самият дявол обитаваше това красиво тяло. Никой не искаше да си навлече гнева на Етиен.
Руди Сейнт Мичъл седеше до Етиен. Обикновен на външен вид, той изглеждаше като типичен нюорлиънски пройдоха с дълга черна коса и живописни татуировки, които покриваха всеки сантиметър видима плът. Беше започнал работа тук преди година и отговаряше за игралните автомати на долния етаж.
Другият охранител, Джъстин Портакалиън, бе подпрял гръб на стената, а единият му дълъг крак, обут във висок кожен ботуш, бе провесен върху облегалката на дървен стол, докато подаваше две карти на Руди. Той беше великолепен екземпляр, също като всеки от клана Пелтие, със средна по дължина тъмнокестенява коса и лешникови очи, които блестяха злобно. Висок близо два метра и с поведение, което внасяше ново значение на определението „лошо“, той беше от онези хора, които Съншайн винаги се бе старала да отбягва. Не говореше много и бе изхвърлил последното й гадже през задната врата. Буквално.
Освен това младата жена бе дочула, че Джъстин е излязъл съвсем наскоро от затвора за убийство, а нещо в зловещото му държание добавяше нотка на достоверност в този слух.
Съншайн не познаваше останалите двама. Единият беше русокос рокер, в чийто скут се гушеше червенокоса красавица с доста оскъдно облекло. Той вдигна глава, видя Талон и усмивката му се стопи.
— Какво правиш тук, келте?
— Трябва да поговорим.
— Не виждаш ли, че тъкмо печеля?
Талон погледна към покер чиповете до лакътя му.
— Да, и освен това виждам, че мамиш.
— Какво? — Другите мъже внезапно се оживиха.
— Талон, гадняр такъв! — Русокосият се прокашля. — Той просто се шегува. Дайте ми минута, става ли?
Руди изсумтя към Джъстин и Етиен, докато подреждаше петте карти в ръката си.
— Не разбирам защо вие, момчета, се оплаквате. И двамата също мамите.
Етиен се усмихна с онази непукистска усмивка, докато Джъстин метна не особено доброжелателен поглед към Руди.
Русокосият рокер стана и тръгна да се отдалечава от масата, но побърза да се върне и да грабне картите си.
— За всеки случай — промърмори към останалите.
Веднага щом блондинът пристъпи към тях, Талон представи двойката.
— Съншайн, запознай се с Ерос и Психея.
Съншайн ги изгледа с любопитство.
— Те просто смятат, че тези имена са готини, нали? Всъщност не се казват така.
Ерос я стрелна раздразнено с поглед.
— Тя защо ми говори така?
— Купидоне — рече Талон със застрашителна нотка в гласа, — дръж се прилично. — Извърна се към Психея. — Психея, ще ми направиш ли услуга да забавляваш Съншайн, докато се разбера със съпруга ти?
— Разбира се, скъпи. — Психея обви ръка около раменете на Съншайн. — Хайде, ела да видим в какви неприятности ще успеем да се забъркаме на долния етаж.
Съншайн последва Психея по украсената стълба, която водеше до долния етаж и свършваше недалеч от сцената. Цялото пространство бе задръстено от танцуващи и от хора, които искаха да чуят песните на „Хаулерс“, както и с жени, които просто искаха да позяпат влюбено страхотните членове на бандата.