Очите й бяха тъжни и тя въздъхна скръбно.
— По-добре да вървя. Сбогом, Спиир.
Неговото „сбогом“ заседна в гърлото му. Не можа да го произнесе. Болеше твърде много, за да го изрече. Ако чуеше думата, всичко щеше да стане реално, а той отчаяно искаше да не е истина. Искаше всичко да е само един лош сън, от който скоро щеше да се събуди.
Но не беше. Беше реално. Всичко.
Съншайн си отиде.
Киара си отиваше.
Той си нямаше никого.
Чувствайки се напълно изоставен, Талон гледаше как Киара чезне от стаята. С разбито сърце, се отпусна на колене на пода и направи нещо, което не бе правил от деня, в който Ниния бе погребана.
Заплака.
В съзнанието му изплува ужасяващият спомен как саксонците посичат баща му, докато малкото момче Спиир спасява майка си и сестрите си от жестоките воини.
Видя майка си и сестра си болни от опустошителната шарка. Видя се как работи усърдно за Гара, докато старицата се наслаждава на страданията му. През нощта се грижеше за сестрите си, а през последните месеци от живота на майка си, когато тя беше твърде болна, за да се гледа сама, се грижеше и за нея.
Видя Киара като бебе, което плаче неутешимо, докато той се стараеше всячески да го успокои. Припомни си как Гара ги прокуди в тъмната нощ, а те нямаше къде да отидат. През онази нощ валеше сняг и единствената му мисъл бе да опази сестра си жива. Имаше само нея.
И той я носеше през снежната буря, докато тя пищеше. Извървя километри по замръзналата земя, докато намери клана на майка си. Заради сестра си той се унижи и моли, остави се да го бият, докато изгуби съзнание.
Никога не поиска нищо за себе си. Не и докато не срещна Ниния. Той я отведе, направи я своя и заради собствената си глупост я изгуби. Двамата никога нямаше да могат да бъдат заедно. Никога.
Аз съм самота.
Аз съм тъга.
Вик на ярост се изтръгна от гърдите му.
Внезапно, нещо от дясната му страна привлече вниманието му. Талон се намръщи. Подаваше се изпод леглото. Той се приближи и го измъкна. Сърцето му спря да бие. После започна бясно да препуска.
Съншайн ги бе оставила за него. Бяха три картини, изобразяващи колибата му, пристана отзад и гледката от верандата.
Келтът се втренчи в ярките, живи цветове, уловили мястото в светлината на зараждащия се ден. Картините бяха прекрасни, но не толкова красиви, колкото жената, която му ги бе дала. Жената, която му бе направила най-големите дарове в живота му.
Откри малка бележка, пъхната между две от картините. Разгъна я и усети как стомахът му се сви на топка.
Това е блатото, така, както аз го виждам, но това, което не мога да уловя и запечатам върху платното, си ти, такъв, какъвто те виждам.
Нито четките, нито боите някога ще покажат героя, който си ти. Никога няма да съумея да нарисувам звука на гласа ти, когато нашепваш името ми. Начинът, по който кожата ми настръхва, когато ме докоснеш. Страстта, която събуждаш у мен.
Обичам те, Талон. Зная, че не мога да те задържа. Никой никога не може да опитоми див звяр.
Ти имаш своя съдба, аз също. Надявам се само, че от време на време мисълта за мен ще извиква усмивка на устните ти.
С обич завинаги:
Препрочете бележката четири пъти. Много векове бе обичал Ниния. Ала това, което изпитваше към Съншайн, бе много повече.
„Да, можеш да спечелиш битката с някой бог.“ Думите на Ахерон отекнаха в съзнанието му.
Талон пое пресекливо дъх. Да, можеше да победи. Утре вечер ще излезе и ще се погрижи за Марди Гра заради Ахерон. Но когато празникът свърши…
Ще призове Камул и веднъж завинаги ще сложи край на всичко.
С настъпването на зората в сряда или той, или Камул щеше да е мъртъв.
Докато влизаха в апартамента й, Съншайн не бе сигурна какво да си мисли за Ахерон. Той беше слаб, изключително висок, а и тези негови очи…
Тя потръпна.
Нещо в тях я караше да си мисли, че проникват право в душата й. Все едно можеше да чуе всяка мисъл, която минаваше през ума й.
Съншайн пусна раницата си на пода до дивана и го загледа как обикаля апартамента й, сякаш искаше да се увери, че наоколо няма никой друг. Струваше й се, че това по-скоро е навик, отколкото истинска необходимост да провери, че са сами.
Имаше толкова страховити, грациозни движения. Походка на хищник. От Ахерон се излъчваше нещо невероятно сексуално. Примамващо и съблазнително. Само близостта му я караше да изпитва желание да го докосне.