Като че ли излъчваше мощни феромони, ала в същото време Съншайн изпитваше страх от него. Той приличаше на смъртоносно, красиво диво животно, която част от теб иска да приласкае, макар другата част да знае, че с еднаква вероятност може да откъсне ръката ти или да се погали в нея.
Беше магнетичен и свиреп и я изпълваше с желание да побегне през вратата.
Когато заговори, силата на гласа му я накара да подскочи, но това, което я порази най-много бе колко еротично прозвуча гласът му. Беше толкова дълбок, че всяка сричка, която изричаше, се плъзгаше по гърба й като съблазнителна ласка.
Никога досега не се бе озовавала в компанията на някого, чието тяло и същество сякаш бяха създадени единствено за да привличат сексуално една жена.
Боже, наистина бе неустоим.
— Брат ти Сторм е долу, почиства. Може би не е зле да го помолиш да пренощува при теб.
— Откъде знаеш, че Сторм е долу?
— Просто знам.
Тя се намръщи. Той бе по-странен дори от баба й.
— А защо ти не останеш?
— Искаш ли да остана?
Не, всъщност не искаше. Но не искаше и да го обиди.
— Навярно имаш други задачи, които да свършиш.
Той изви устни в някакво подобие на усмивка, която издаваше, че е отгатнал истинския й отговор.
— Тогава ти пожелавам лека нощ, Съншайн.
Запъти се към вратата.
— Ахерон, почакай.
Атлантът се спя и я погледна.
— Постъпвам правилно, като оставям Талон, нали? — попита младата жена. — Ти имаш нужда от него, права ли съм?
Променливите му сребристи очи се втренчиха в нея.
— Мисля, че трябва да се вслушаш в това, което ти каза баба ти, Съншайн. Следвай сърцето си.
— Откъде знаеш за това?
По устните му пробягна лека усмивка.
— Аз знам много неща.
Наистина беше много мистериозен мъж. Зачуди се дали не беше липсващият член на семейство Адаме.
Ахерон се обърна на пети и се запъти към вратата.
Съншайн остана неподвижна няколко минути, питайки се как трябва да постъпи с Талон. Но накрая прие това, което сърцето й настояваше да стори… Беше попитала Психея дали е възможно да призове богинята. Не беше сигурна дали Психея бе честна с нея, но имаше само един начин да разбере.
— Артемида — изрече младата жена високо, — призовавам те в човешката ти форма.
Нищо не се случи. Не последва нито звук, нито светкавица. Нищо.
Обезверена, тя се запъти към спалнята си.
— Коя си ти? И защо ме повика?
Съншайн замръзна при звука на раздразнения глас със силен акцент, прозвучал зад гърба й. Обърна се и видя невероятно висока, красива жена, застанала до дивана й. Артемида имаше дълга, вълниста кестенява коса, обрамчваща ангелското й лице с блестящи зелени очи, които в момента не изглеждаха никак щастливи.
Богинята беше облечена в дълга бяла рокля без ръкави, прилепнала по тялото й. Извисяваше се величествено с ръце на кръста.
— Наистина ли си Артемида?
— А ти кого призова, Артемида или Литър Пан?
Е, Артемида определено не беше нощна птица. Придаваше съвсем ново значение на думата „раздразнен“, защото Съншайн я бе събудила.
— Призовах Артемида.
— Тогава, след като не съм облечена в зелено, имам тяло на жена и не съм някой пъпчив пубер, предполагам, че съм Артемида.
— Винаги ли си толкова раздразнителна?
— А ти винаги ли си толкова глупава? — Богинята скръсти ръце пред гърдите си и изгледа унищожително Съншайн. — Виж, незначително човешко създание, нямам намерение да те търпя. Ти не си един от моите подчинени и този медальон около врата ти много ме обижда. Така че, най-добре ми кажи какво искаш, за да ти кажа да се разкараш.
Нещата не изглеждаха добре. Върховната господарка на Талон явно беше истинска кучка.
— Исках да те попитам дали мога да получа душата на Талон от теб.
Богинята наклони глава.
— Имаш предвид Спиир Моригантски? Келтският вожд, когото отмъкнах от Мориган?
— Да.
— Не.
— Не? — повтори Съншайн невярващо.
— Това ехо ли е? Не, човешко създание, душата му ми принадлежи и ти не можеш да я имаш.
— Защо не?
— Защото аз така казвам.
Съншайн беше слисана. И бясна. Артемида никога нямаше да бъде избрана за мис Добри обноски. Явно богинята имаше нужда доста да поработи върху уменията си за общуване.
— Това последната ти дума ли е?