Артемида повдигна надменно вежди.
— Момиченце, имаш ли представа с кого си имаш работа?
Съншайн пое дълбоко въздух и призова на помощ цялото си търпение. Не можеше да си позволи да си изтърве нервите пред особата, която притежаваше душата на Талон. Не и ако искаше да я получи обратно.
Да не споменаваме незначителния факт, че като богиня, Артемида можеше да пожелае смъртта й, ако я вбесеше прекалено много.
— Зная, Артемида. Извини ме. Не исках да те обидя. Обичам Талон и искам двамата да имаме бъдеще. Бих направила всичко, за да го задържа при себе си. Не можеш ли да го разбереш?
Изражението на Артемида омекна малко, сякаш бе способна да прояви съчувствие.
— Да, разбирам.
— Тогава може ли…
— Отговорът все още е „не“.
— Защо?
— Защото нищо на този свят не е безплатно. Ако искаш да получиш душата му, трябва да я заслужиш или да платиш за нея.
— Как?
Артемида сви рамене.
— Ти не можеш. Не притежаваш нищо, което аз да искам или да ценя, така че нямаш какво да ми предложиш в замяна.
— О, я стига, сериозно ли говориш?
— Дяволски сериозно. — Артемида се превърна в дим и изчезна.
Уф! Съншайн изпитваше желание да удуши проклетницата. Как може да е такава егоистка?
— Артемида! — викна младата жена, преди да успее да се спре. — Ти си голяма гаднярка!
Съншайн затвори очи и въздъхна. Какво ще прави сега?
Явно тази заклета егоистка никога нямаше да се откаже доброволно от душата на Талон.
Какво щяха да правят?
19
Аманда Деверо Хънтър се събуди в седем и половина сутринта. Погледна разсеяно към часовника и затвори очи, сетне се разсъни внезапно, когато осъзна колко е часът. Беше седем и половина сутринта, а нейното бебе, съкровището й Мариса, не я бе събудило за храненето си в пет. Не съвсем паникьосана, но определено загрижена за бебчето си, младата майка стана и отиде в детската, свързана с междинна врата със спалнята.
Когато наближи люлката, сърцето й спря да бие.
Беше празна.
Тъй като беше само на три седмици, нямаше никаква вероятност Мариса да е станала и да е излязла.
О, господи, беше Дезидерий! Той се бе върнал, за да ги унищожи!
При мисълта ужасът я сграбчи в желязната си хватка. Откакто двамата с Кириан победиха чудовището, тя постоянно сънуваше кошмари как то се завръща от мъртвите, за да им отмъсти.
— Кириан! — Тя се върна тичешком при леглото и събуди съпруга си.
— Какво има? — промърмори сърдито той.
— Мариса. Няма я.
Кириан седна в леглото, вече напълно разсънен.
— Как така я няма?
— Не е в люлката си. Не зная къде е.
Той скочи от леглото и грабна панталоните си от пода. Без да чака Кириан, Аманда обиколи тичешком горния етаж с разтуптяно сърце. Къде би могло да е бебето й? Мисълта да изгуби детето си бе най-ужасният й кошмар.
Хукна надолу по стълбите, за да провери дали входната врата е отключена. Дали някой не е дошъл и не я е отмъкнал.
Аманда прекрачи прага на дневната и тутакси застина. Потресена до дъното на душата си, тя се втренчи в най-невероятната гледка, разкривала се някога пред погледа й.
Ахерон лежеше върху кожения диван, а Мариса се бе сгушила доволно върху мускулестите му гърди, точно под брадичката му. Върху масичката за кафе се виждаше пакет с памперси и празно шише с биберон.
Наред с огромното изумление я заля вълна на облекчение.
Когато преди малко повече от година се срещна за пръв път с Ахерон, той беше най-ужасяващото същество, което бе виждала. Притежаваше невероятни сили и изглеждаше толкова противоречив, че тя не се съмняваше, че би могъл да изпрати всички тях в забвение. А ето че сега лежеше тук, сгушил нежно малката й дъщеря в огромните си ръце.
— Има ли нещо… — Гласът на Кириан секна, като ги видя.
Аманда го стрелна с поглед през рамо.
— Не знаех, че Аш харесва бебета.
— Нито пък аз. Заради явното му неудобство от присъствието на Мариса в къщата, просто предположих, че не ги понася.
Кириан беше прав. Аш избягваше всячески да бъде близо до Мариса. Всеки път щом тя се разплачеше, той потръпваше и бързо си тръгваше. На Аманда никога не би й хрумнало, че би могъл да се грижи за дъщеря й.
Тя прекоси стаята и протегна ръце към бебето.
Аш се събуди с толкова диво и свирепо изражение, че младата майка едва успя да сподави вика си. После примигна, като видя Кириан и съпругата му.