Това можеше да направи без проблем.
— Ами Ахерон?
— Остави го на нас.
Връзката прекъсна.
Зарек захвърли мобилния си и отново насочи вниманието си към водката. Вече бе пресушил три четвърти от бутилката. Жалко, че Нощните ловци не можеха да се напиват. Единствено човешката кръв можеше да им достави истинско удоволствие.
Зарек затвори очи и си припомни жената, която бе вкусил миналата нощ. Тя наистина бе пълна със страст. Смях. Дори любов. И за кратко той бе изпитал нещо друго, освен болката, която го обгръщаше.
Подпря глава върху стената и довърши водката, оставяйки изгарящата течност да се плъзне по гладкото му гърло. И докато седеше там, самотен, той не можеше да не се запита какъв ли щеше да бъде вкусът на Съншайн…
Талон се събуди сам от миризмата на терпентин върху чаршафите. Трябваше да ги изпере, ала не можеше да понесе мисълта, че ще изгуби и тази последна частица от нея. Искаше своята Съншайн. Нуждаеше се от нея.
Ала тя бе завинаги изгубена за него.
Той въздъхна, стана, взе си душ и се облече, готов да поеме към града. Тази вечер всичко щеше да се реши.
Щом слънцето залезе, подкара мотора си към „Убежището“, където Аш му бе казал, че трябва да се види с останалите. Вместо да се срещне с тях в самия бар, той отиде до вратата на съседната сграда, която също бе собственост на мечешкия клан.
Свързана с бара с една врата в кухнята, която винаги беше заключена, другата сграда бе мястото, където живееха мечките и вълците. Къщата бе оборудвана с импровизирана болница, в която работеха лекар и ветеринар. „Убежището“ бе нещо повече от бар. То беше безопасен оазис за всеки Нощен ловец или Ловец шейпшифтър, който се нуждаеше от помощ.
Когато Талон бе въведен в гостната на семейство Пелтие, близнаците Пелтие вече бяха разпратени да патрулират из тълпата, честваща Марди Гра, и да я пазят от деймони.
Джулиън и Кириан бяха заключени в килиите на горния етаж, където Мама Ло Пелтие щеше да ги охранява до сутринта. Дори от гостната Талон ги чуваше как заплашват да убият Валерий, който стоеше до камината, изкривил лице в презрителна гримаса.
Ник се бе разположил в дълбокото, меко кресло и хрупаше чипс, а Ерик Сейнт Джеймс седеше на дивана и се взираше в пространството.
Почти трийсетгодишен, Ерик изглеждаше доста по-млад. Имаше дълга черна коса и беше поредният член на готическата общност. Беше се присъединил към комуната им като второ поколение скуайър, но предпочиташе дорийски статус, което означаваше, че не беше на служба при конкретен ловец. Служеше на всеки, който се нуждаеше от него.
— Ахерон, по-добре да ме пуснеш! — изрева от горния етаж Кириан. — Чуваш ли ме?
— Изглежда май съм пропуснал купона — рече Талон на Аш, който стоеше с гръб до отсрещната стена.
— И представа си нямаш. Реших, че е най-добре да държа Кириан и Джулиън заключени до сутринта. Вече се обадих на Аманда и Грейс, за да не се тревожат за тях.
— Наистина бих искал да ги пуснеш — заяви Валерий на Ахерон.
Аш не го удостои с отговор. Вместо това се втренчи в Талон.
— Тази вечер изглеждаш почти нормален. Смяташ ли да запазиш това си състояние?
— Казах ти, че мога да се контролирам. — Е, поне досега успяваше. Талон се бе успокоил от мисълта, че с настъпването на зората ще се конфронтира с Камул.
Когато Аш пристъпи напред, за да говори, Талон осъзна, че Зарек отсъства. И той ли бе заключен на горния етаж?
— Къде е Зарек? — обърна се Талон към Аш.
— Наредих му да пази Съншайн.
Това вече разби на пух и прах спокойствието на келта.
— Как ли пък не! — изрева той.
— Довери ми се, Талон. Мисля, че Зарек ще се справи със задачата.
— Не му вярвам — заяви Талон категорично. — Изобщо. А след всичко това, не съм сигурен, че мога да вярвам и на теб.
— Престани да се заяждаш — скастри го шефът му. — Просто прави това, което ти казвам, и всичко ще е наред.
— Сигурен ли си? — попита Талон язвително.
Когато Аш заговори, в тона му прозвуча странна нотка, която накара Талон да се запита дали шефът му не знае повече, отколкото им казва.
— Нашата съдба е предопределена, Талон, но човешката воля може да осуети това, което ни е предначертано. Ако всички изпълнят нарежданията ми, събитията ще се развият така, както е орисано.
Талон стисна зъби.
— А ако не ги изпълним?
— Всички ще бъдем прецакани.