О, да, Ник Гошей ще бъде мъртъв, когато се добере до него.
Като се подготви психически за това, което предстоеше, той позвъни на Кириан Тракийски, който му отговори още след първото позвъняване.
— Талон? — заговори Кириан, веднага щом позна гласа му. — Обяд е, какво не е наред?
Талон стрелна поглед към Съншайн, която се беше отправила към кухнята, докато си тананикаше „Да прогониш магическия дракон“.
— Аз… хм… нужна ми е една услуга.
— Каквото кажеш.
— Искам да отидеш в жилището ми, да вземеш резервните ми ключове, друг мобилен телефон и малко пари.
— Да, добре. Да не си зарязал някъде мотора си?
— Да, на паркинга край „Джаксън Бруъри“, затова те моля да ми го докараш довечера.
— Добре, но къде да го докарам?
— Почакай. — Талон отдръпна телефона от ухото си. — Съншайн?
Тя се обърна към него.
— Къде, по дяволите, се намирам? — Съншайн чу смеха на Кириан, въпреки че телефонът беше на рамото на Талон.
— Нали знаеш нощния клуб „Рънингуолф“, онзи на „Сентрал Стрийт“?
Той кимна.
— Е, намираме се точно над него.
— Благодаря. — Талон продиктува адреса на Кириан.
— Талон, кълна се, че в някой ден хормоните ти ще те погубят.
Талон подмина без коментар забележката на Кириан. Двамата се познаваха повече от хиляда години и Талон никога досега не бе попадал в такъв капан. Кириан нямаше да повярва, когато му каже как се е озовал в този апартамент. По дяволите, дори самият той не можеше да повярва.
— Освен това трябва да ми донесеш някакви дрехи.
Мълчанието от другия край на линията беше оглушително.
О, да, Ник със сигурност ще бъде мъртъв, когато Талон се добере до него.
— Какво? — попита Кириан неуверено.
— Загубих дрехите си.
Кириан се изсмя. Яко.
— Млъкни, Кириан. Никак не е смешно.
— Ами оттук, където съм сега, звучи дяволски смешно.
Да, добре, само че оттам, където се намираше Талон, с увито около бедрата му розово одеяло, въобще не беше смешно.
— Добре — рече Кириан, вече по-сериозен. — Ще дойдем там, колкото можем по-скоро.
— Ще дойдете?
— Аз и Джулиън.
Талон отново се присви от неудобство. Един бивш Нощен ловец и един оракул. Велико. Просто велико. Те никога няма да го изоставят в беда, но с падането на нощта може със сигурност да се очаква, че някой от тях ще опише всичко това в сайта Dark-Hunter.com, за да му се подиграват всички.
— Добре — съгласи се Талон, като успя да укроти гнева си. — Скоро ще се видим.
— Знаеш ли — поде Съншайн, веднага щом той приключи разговора, — мога просто да изляза и да ти купя някакви дрехи. Дължа ги го.
Талон огледа апартамента. Имаше чувството, че тук е гръмнала бутилка от склонното към избухване лекарство пептобисмол за стомашни смущения или че наскоро тук е върлувала пакостливата котка с шапка от едноименния анимационен сериал. Навсякъде се виждаха само предмети, боядисани в розово. Но най-много го озадачиха разнебитените мебели на Съншайн и разнородните декорации. Тя явно беше бедна и гладуваща художничка и последното, което можеше да си позволи, бяха панталони за две хиляди долара. По-скоро земята щеше да спре да се върти и щеше да се разбие, преди Талон някога да облече дънки.
— Всичко е наред — увери я той. — Приятелите ми ще се погрижат за това.
Тя му подаде една чиния с кифлички и нещо, приличащо на трева.
— Какво е това?
— Закуска… или по-скоро обяд. — Но той не взе чинията и тя побърза да добави: — Трябва да ядеш. Това ще ти дойде добре. Кифлички с трици и червени боровинки, с ленено семе и кълнове от люцерна.
В тази чиния за него нямаше нищо, което да наподобява храна. Особено за мъж, роден и отгледан за вожд на келтски клан.
„Добре, Талон, можеш да се справиш с това.“
— А имаш ли някакво кафе?
— Уф! Не, то ще те убие. Но имам билкови чайове.
— Билкови чайове? Това не става за пиене, защото е като слама.
— Ооо, явно господин Капризен е станал със задника нагоре.
Никое човешко същество досега не си бе позволявало да се държи толкова безцеремонно с него. Дори и Ник се отнасяше по-добре с него. Чувствайки се напълно объркан, Талон се отказа да се разправя с нея.
— Добре. Къде е банята ти?
Точно тогава му хрумна една мисъл: „Моля те, кажи само, че имаш баня тук вътре, а не отзад на паркинга.“
Тя му посочи към един тъмен ъгъл.