— Винаги съм те желал, Нин. — Прошепнатите му думи я пронизаха, когато той сведе глава, за да покрие с парещи целувки разголената й гръд. Тя простена от наслада при непознатото усещане мъж да я целува там. Досега никой мъж не я бе докосвал. Никога не бе позволявала някому да види тялото й.
Срамуваше се, но не можеше да му откаже. Не и след като му доставяше толкова голямо удоволствие. Майка й отдавна й бе разказала за нуждите и желанията на мъжете. За начина, по който проникват в жената и я обладават.
От този миг тя знаеше, че никога няма да пожелае друг мъж, освен Спиир, да я вземе по този начин. За него бе готова на всичко.
Той повдигна роклята над бедрата й, за да открие долната половина на тялото й за жадния си взор. Тя потръпна, когато той разтвори бедрата й, така че да може да надникне до най-интимната част на тялото й. Инстинктът й подсказваше да кръстоса глезените си, но се насили да се подчини на желанието му. Разтвори се за него и затаи дъх, докато той я съзерцаваше с толкова много копнеж, че я прониза сладка болка.
Той прокара ръка надолу към корема й, за да продължи по външната страна на бедрото й. После още по-бавно премести ръката си от вътрешната му страна, с което едновременно я възпламени и разтрепери. Тя затвори очи и простена, щом търсещите му пръсти докоснаха пулсиращата девствена плът между бедрата й.
Главата й се замая от странното усещане, докато той я галеше и възбуждаше. Разтвори краката й още по-широко, след което плъзна пръсти вътре, потопи ги надълбоко, от което тялото й се разтресе. Простена, като той издърпа ръката си и настани тялото си между краката й. Усети твърдата му възбуда да пулсира, притисната към бедрото й.
— Погледни ме, Ниния.
Тя отвори очи и се загледа в него. Любовта, изписана в очите му, направо я влуди.
— Още не е прекалено късно. Кажи ми само, че не ме желаеш и аз ще се махна, без да те докосна повече.
— Искам те, Спиир — прошепна тя. — Искам само теб.
Той се наведе към нея и я целуна нежно, а после се плъзна в нея. Тя се напрегна от болката, която й причини, докато разкъсваше девствеността й, преди да я изпълни докрай. Прехапа устни и го задържа колкото можеше по-плътно до себе си, докато той я обладаваше с бавни тласъци.
— Толкова е хубаво да те усещам под себе си — задъхано изрече той с дълбокия си глас, прозвучал почти като дрезгава въздишка. — Дори много по-хубаво, отколкото съм си представял.
— Колко жени са били под теб, Спиир? — Ужаси се от думите си, но искаше да узнае отговора, пък и беше прекалено млада, за да осъзнава колко глупав беше въпросът й.
Той спря да се движи в нея и леко се отдръпна назад, за да я погледне в очите.
— Само ти, Ниния. Девствен съм като теб. Други жени са ми предлагали, но ти си единствената, която съм мечтал да притежавам.
Сърцето й сякаш литна. Усмихната, тя обви крака около голите му стройни бедра. Обхвана лицето му с длани и го притегли надолу към своето, докато носовете им се докоснаха.
— О, Спиир — прошепна Съншайн, като го задържа плътно върху себе си.
Талон застина в ръцете й. През последните хиляда години никой друг, освен Киара, не бе използвал истинското му име. И някога само една жена бе произнасяла името му по начина, по който Съншайн го изрече току-що. Не беше само това, което каза, а и интонацията на гласа й, когато го изрече. Тръпките, които плъпнаха по гръбнака му.
— Как ме нарече?
Съншайн прехапа устни, когато осъзна неволната си грешка. О, господи, той вероятно си е помислил, че го е нарекла с името на някой друг мъж. Нали не помнеше предишния си живот. Нито тя нейния. Не знаеше откъде идваха тези проблясъци. Знаеше само, че безумно я плашеха.
Баба й вярваше във връщането към предишно съществуване и я бе научила да се отнася с благоговение и уважение към прераждането. Но баба Морган й бе набила в главата с особена сила една важна подробност — когато се прераждаш, винаги забравяш за предишния си живот. Защо, тогава, тя си спомняше Талон?
— Само се изкашлях — смотолеви тя с надеждата той да й повярва. — Как мислиш, че те нарекох?