Талон се отпусна. Може би започваше да му се причува. Може би чувствата, които тази жена го караше да изпитва, изваждаха наяве отдавна забравени спомени. Или пък го гризеше вина заради това, че я желаеше тъй страстно. Единствено Ниния някога бе могла да го възпламенява така.
Съншайн бе толкова различна. Караше го да се чувства щастлив дори и когато самият той не го желаеше. Дори и когато се съпротивляваше срещу това.
Тя зарови ръце в косата му и го притегли надолу. Усещането за ръцете й по кожата му, за топлината на тялото й под неговото… Наведе се над нея и впи устни в рамото й, за да вкуси солта от кожата й.
Талон въздъхна дълбоко. Със задоволство. Но в следващия миг, за негово най-дълбоко раздразнение, телефонът иззвъня. Изруга, преди да отговори. От другия край на линията долетя гласът на Ахерон.
— Искам от теб да пазиш жената тази нощ. Задръж я при себе си.
Талон се намръщи. За кратко се зачуди откъде той знаеше, че Съншайн е с него, но нямаше нищо невъзможно за този мъж, силите му бяха направо плашещи.
— Струва ми се, че ми каза да стоя надалеч от нея.
— Нещата се промениха.
Талон отново простена, когато Съншайн захапа зърното на гърдата му. Да я задържи тук едва ли щеше да представлява някаква трудност за него.
— Сигурен ли си, че тази нощ няма да съм ти нужен?
— Да. — Ахерон прекъсна връзката.
Талон захвърли телефона настрани и погледна Съншайн дяволито. Очертаваше се страхотна нощ.
10
„Рънингуолф“. Къде, по дяволите, беше Талон? Сега трябваше да патрулира по улиците. От часове се опитваше да се свърже с него. Отново се обади на Ник, но научи само, че и той нито е виждал, нито се е чувал с Талон.
Това беше крайно необичайно за келта. Ахерон можеше да долови, че с Талон всичко е наред и не е наранен, пък и можеше да го проследи, ако пожелаеше. Но Аш никога не прекаляваше с използването на силите си. След като в миналото бе издирван и преследван, не можеше да си позволи да причини същото на някой друг. Освен ако възникнеше неотложна спешна ситуация. Свободният избор не бе нещо, в което той с лека ръка ще си позволи да се намесва.
Докато Аш прибираше телефона в джоба си, космите на врата му настръхнаха.
„Виж колко безпомощна изглежда…“
„Да, но е достатъчно силна, за да ни нахрани всичките.“
Гласовете нашепваха в съзнанието му също като шестото чувство на Спайдърмен за надвиснала беда… А катерачът по стени си въобразяваше, че притежава суперсили.
Аш затвори очи и локализира мястото, откъдето долитаха тези гласове. Бързо откри, че принадлежаха на четирима мъже и две жени деймони, намиращи се в малка пресечка на „Роял Стрийт“. Тръгна към паркинга, където бе оставил мотоциклета си, но след малко се спря. Нямаше как да стигне до тях навреме с конвенционални средства. Озърна се, за да се увери, че никой няма да го види, след което събра около себе си йоните от въздуха. Остави тялото си да се разпадне в нищото и използва силите си, за да изкриви времето и пространството. Невидим, той се понесе из града, право към пресечката, където бе видял деймоните да заклещват една непозната жена. Тя се бе свила, отвсякъде обкръжена от деймони, безпомощно сплела ръце пред гърдите си.
— Моля ви, не ме наранявайте — умоляваше ги жената. — Вземете чантата и ме оставете на мира.
Най-високият деймон прокара ръка през косата й и се ухили злобно.
— О, няма да те боли. Или поне не дълго.
Ахерон се материализира в обичайната си форма. Изгради щит около жената, за да я защити и обърка. В представите си тя щеше да види и запомни само някаква непозната фигура, която бе разпръснала нападателите.
В действителност той подсвирна.
Деймоните се извърнаха едновременно към него.
— Здрасти — поздрави ги той свойски, щом закрачи към тях. — Деймони, да не би да се каните да изсмучете душата на едно невинно човешко създание, а?
Те се спогледаха, преди да се разбягат.
— О, тая няма да я бъде — извика им Аш и изгради още един щит, който да ги изолира и да не им позволи да напуснат уличката. — Нито един деймон няма да се измъкне жив оттук.
Те се блъснаха в невидимата стена и паднаха по гръб.
— Боже — заговори Аш с престорено съчувствен тон, — това може и да ви накара да разберете как се чувстват мухите, блъскащи се в предното стъкло на кола.
Деймоните се изправиха на крака. Най-високият от тях, почти колкото Аш, присви очи.