Стивън Кинг
Нощна смяна
Два часа през нощта, петък.
Хол седеше на пейката до асансьора — единственото място на третия етаж, където човек можеше да изпуши цигара, — когато внезапно се появи Уорик. Идването на надзирателя го смути. Уорик нямаше работа на третия етаж по време на нощната смяна — трябваше да си стои в канцеларията в сутерена и да си налива кафе от кафеничето на бюрото му. При това беше ужасно горещо.
През този юни бе регистрирана най-високата температура в историята на Гейтс Фолс. Една нощ термометърът до асансьора се бе покачил на четирийсет и пет градуса. Бог знае какъв ад представляваше фабриката по време на следобедната смяна, която започваше в три и свършваше в единайсет вечерта.
Хол обслужваше разбивачната машина, масивно съоръжение, произведено от кливландска фирма, фалирала през хиляда деветстотин трийсет и четвърта година. Беше постъпил във фабриката наскоро, от април, затова получаваше само долар и седемдесет и осем цента на час, което засега го устройваше. Нямаше съпруга или приятелка, не плащаше издръжка за деца. Не обичаше да се задържа на едно място и през последните три години бе пропътувал на автостоп от Бъркли (студент в тамошния колеж) до Лейк Тахау (помощник-келнер), Главстоун (пристанищен хамалин), Маями (готвач на аламинути), Уилинг (таксиметров шофьор и мияч на чинии), а сега се намираше в Гейтс Фолс, щата Мейн, и работеше във фабриката. Нямаше намерение да напуска, поне до първия сняг. По природа беше самотник и обичаше нощната смяна (от единайсет вечерта до седем сутринта), когато пулсът на голямата фабрика беше най-бавен, а температурата — най-ниска.
Отвращаваха го единствено плъховете.
Помещението на третия етаж беше дълго и безлюдно, осветено само от премигващите флуоресцентни лампи. За разлика от другите етажи, тук беше сравнително тихо и ненаселено — поне от човешки същества. Плъховете не влизаха в сметката. Единствената машина на този етаж беше разбивачката, останалото пространство служеше за складиране на четирийсет и петкилограмовите чували с влакно, което трябваше да бъде сортирано от голямата, снабдена със система зъбни колела машина на Хол. Чувалите бяха подредени в дълги редици като навързани наденици, някои от тях (особено дебелите вълнени влакна, чието производство беше спряно, и нестандартните платна, за които нямаше поръчки) стояха тук от години и бяха станали мръсносиви от фабричния дим. Тези чували представляваха идеално място за гнездата на плъховете, огромни същества с плоски кореми и със свирепи очи, чиито тела гъмжаха от въшки и други паразити.
Хол бе свикнал през почивката да събира от кофата за смет кутии от безалкохолни напитки и да ги струпва около себе си. С тях замеряше плъховете, когато имаше по-малко работа, а след свършване на смяната ги връщаше обратно. Но този път надзирателят го бе спипал на местопрестъплението, защото се беше изкачил по стълбите, а не с асансьора — типично за подлия кучи син, за когото всички твърдяха, че се прокрадва тихомълком и ги дебне.
— Какво правиш, Хол?
— Тук има плъхове — отвърна младежът, като чувстваше колко неубедително звучи оправданието му, след като животните бяха успели да се изпокрият в дупките си. — Замервам ги с кутии, щом се появят.
Уорик рязко кимна. Беше едър, късо подстриган дебелак. Ръкавите на ризата му бяха навити, а вратовръзката разхлабена. Той впери очи в Хол.
— Не ти плащаме, за да замерваш плъхове с кутии, господинчо. Дори и да ги прибираш след това.
— Хари не ми е спускал материал от двайсет минути — отвърна Хол, като си мислеше: Защо, по дяволите, не си стоиш в канцеларията и не си пиеш кафето? — Машината не може да работи без влакно.
Уорик кимна, сякаш въпросът беше изчерпан.
— Ще се кача да видя какво прави Уисконски — каза той. — Обзалагам се пет към едно, че чете списание, докато материалът се трупа в кофите му.
Хол мълчеше. Внезапно Уорик извика:
— Ето го! Убий този гад!
Хол запрати със силен замах кутията. Плъхът, който бе застанал върху един чувал и ги наблюдаваше с блестящите си, подобни на сачми очички, изпищя и побягна. Младежът отиде да прибере кутията, а Уорик отхвърли глава назад, засмя се, сетне каза:
— Всъщност дошъл съм по друг въпрос.
— Така ли?
— Следващата седмица е Четвърти юли.
Хол кимна. Фабриката щеше да бъде затворена от понеделник до събота: работниците с по-голям стаж имаха право на платен отпуск, а останалите — на неплатен.
— Искаш ли да поработиш?
Хол вдигна рамене:
— Зависи от работата.
— Ще почистваме сутерена. Не са го пипали повече от двайсет години. Адски е мръсно. Ще използваме маркучи.