— Засега съм сержант-пристав, благодаря.
Стисна яката на Карсър и го повлече към правосъдието.
На връщане към авеню „Скуун“ в нощния мрак Ваймс мина по уличката зад Глинената алея и спря на мястото, което според него се намираше между задните дворове на заложната къща и на вехтошарското дюкянче, значи зад храма.
Хвърли угарката от пурата си през оградата. Чу я да пада на чакъла, който леко се размести.
После се запъти към дома си. И светът се завъртя към утрото.