Когато се приземиха до кафенето, Колхински и Уитлок вече ги очакваха.
— Добре ли сте? — викна Уитлок.
Сабрина свали шлема си и разтърси глава. Косата се разпиля по раменете й тя се усмихна. Нямаше нужда да казва нищо повече.
Греъм хвърли шлема си и погледна към Колхински:
— Да не мислиш, че това е игра, по дяволите? Защо не взехте мерцедеса? Уплаши се, че няма да получиш обезщетение за разходите си, така ли? Понякога наистина издребняваш, Сергей.
— Свърши ли? — попита с леден глас Колхински. — Защото имам да ти покажа нещо. Или искам прекалено много?
Греъм поклати глава. Колхински заобиколи фургона и му махна да се приближи.
— Отиди и ти с Майк — каза Уитлок на Сабрина. Колхински я изчака, после отвори вратите и се покатери в празния фургон. Отвинти фалшивия панел на едната стена и го отмести. Отзад имаше абсолютно същия сандък като този, който бяха видели в Амстердам. Греъм невярващо го посочи с ръка, изгубил дар слово. Колхински кимна.
— Да, това е оригиналът.
— Нищо не разбирам, Сергей — каза Сабрина и оправи косата си.
— Нито пък аз — допълни Греъм.
— Снощи монтирах фалшивия панел от другата страна на фургона, за да скрия зад него фалшификата.
— Чакай, как така фалшификатът се е оказал в теб? — прекъсна го Греъм.
— Много просто, изпратиха ми го от Мет.
— И какво виси там сега? — попита Сабрина.
— Нищо. Днес е понеделник, почивният ден на музея. Един „Дорние“ на ЮНАКО чака на летището, за да отнесе картината в Ню Йорк, така че да могат утре да я изложат.
— Добре, но защо е трябвало да слагаш фалшивия панел от другата страна? — все още не разбираше Сабрина.
— Подозирах, че нещо ще се обърка — просто предчувствие. А знаех, че — ако предчувствието ми излезе вярно, — няма да имам много време да сменям картините. Точно така и стана. Прехвърлих се тук веднага щом Си. У. излезе и сложих панела от тази страна, за да се вижда фалшификатът. Точно тогава се появи Драго — всичко висеше наистина на косъм. Пет секунди по-рано, и щеше да ме залови.
Греъм се загледа в краката си.
— Мисля, че ти дължа извинение.
— Ще се задоволя и с това — отвърна Колхински и посочи джоба на ризата му, откъдето се подаваше пликът.
Греъм му го подаде и Уитлок плесна с ръце.
— Е, празненството свърши! Колкото по-бързо приберем делтапланите, толкова по-скоро ще се върнем в хотела.
— И толкова по-скоро ще можеш да се изкъпеш — добави с усмивка Сабрина.
— Това се разбира от само себе си — отвърна Уитлок и загледа накриво Колхински.
— Както казвате вие, англичаните, целта оправдава средствата — не му остана длъжен той.
— Какво ще стане с Шрадер и Драго? — попита Сабрина.
— Вече е издадена заповед за арестуването на Драго. Обвинението е, че незаконно се е опитал да вкара наркотици в Бразилия — отвърна Колхински. — Дори само това ще го прати за десет години в затвора. С Шрадер положението е по-сложно. Бихме могли да го арестуваме, защото е откраднал „Нощна стража“, но това ще предизвика сензация, а от „Райксмузеум“ например биха желали на всяка цена да избегнат този вид реклама. Полковникът вече се е срещнал с представители на Холандия и Бразилия, както и на другите пет страни, неволно замесени в тази история. Ще се опитат да намерят някакво решение на проблема. Веднага щом се върнем в хотела, ще му се обадя по телефона да разбера докъде са стигнали.
Уитлок погледна нагоре към „Данае“ и каза:
— Не бих искал да съм на мястото на Шрадер в момента, честна дума.
Сабрина проследи погледа му.
— Аз пък не бих искала да съм на мястото на Драго, когато Шрадер го пипне за гърлото.
— Аха — промърмори Греъм и се засмя. — Може и Шрадер да го арестуват, за убийството на Драго.
— Няма да се изненадам особено — отвърна Сабрина и тръгна след останалите, за да разглобят делтапланите.
Драго трябваше да вземе от сейфа във всекидневната резервната си лична карта, за да може да влезе в кабинета си. Без да обръща внимание на безпорядъка наоколо, той вдигна пистолета „Бернадели“ от пода под бюрото и го прибра в кобура. Тръшна се на въртящия се стол с висока облегалка и като извади своя „ЧЗ“ 75, го сложи на бюрото пред себе си. Прерови джобовете си за цигари, не намери нищо и тъкмо се канеше да потърси в чекмеджетата на бюрото, когато вратата се плъзна настрани и влезе Шрадер. Драго се отпусна назад в стола. Знаеше, че никакви думи не могат да утешат Шрадер за това, което се беше случило.