— Очевидно не — продължи полковникът, след като те разгледаха внимателно снимката. — Ще ви помогна. Махнете брадата, отрежете косата по-къса, изрусете я до бяло и прибавете очила с телени рамки.
Сабрина грабна фотографията и закри с ръка първо брадата, после косата. Поклати невярващо глава и подаде снимката на Греъм.
— Изобщо не прилича на Драго — промърмори той и остави Уитлок да измъкне фотографията от ръцете му.
— Не е Драго — отвърна Филпот. — Това е Анджей Вунджик, който с малко помощ от ЦРУ се е превърнал в Андре Драго.
— ЦРУ ли? — протегна глава напред Колхински. — Започвам да се обърквам, Малкълм.
— Да не говорим за останалите — допълни Уитлок, говорейки от името на тримата.
Филпот порови в папката, докато намери листа, който търсеше.
— Доста се измъчих, докато убедя хората от ЦРУ да се разделят с тази информация. Когато свърша, ще разберете защо. Първо някои данни за Вунджик. Роден е в Гданск, в семейството на военни. Като ученик не бил нищо особено, предпочитал да изразходва енергията си, като спортува. Бил отличен спринтьор, но голямата му любов бил боксът и на шестнадесет години станал юношески шампион на Полша лека категория.
— Мога да го повярвам — злобно измърмори Греъм и докосна цепнатината над лявото си око.
Филпот го погледна сърдито, ядосан, че са го прекъснали.
— Отказал се от бокса на деветнадесет години без нито едно поражение, тъй като тогава започнал работа в секретните служби, СБ. След като изкарал академията в Бйелани, бил назначен в Бюро I-С, най-омразния и най-страшния отдел на СБ. Сигурен съм, че по-рано си си имал работа с него, Сергей.
Колхински мрачно кимна.
— Бюрото продължаваше по стъпките на Десети отдел на СБ, който се бе развихрил през петдесетте години. С една дума — неограничена власт и нечовешки изтезания.
— Бил изпратен в Гданск, за да помогне за унищожаването на разрастващото се движение „Солидарност“, и чистките му имали такъв успех, че на двадесет и осем години получил звание майор. Имал една-единствена слабост — парите, и от ЦРУ я използвали, за да го вербуват — Филпот погледна друг лист. — Така ЦРУ постигнало целта си — да привлече на своя страна четирима висши служители от разузнавателните служби на Източния блок, един българин, един поляк и двама руснаци. Те получили кодовото название „Четворка“. Още от самото начало обаче Вунджик се оказал слабата брънка във веригата. Пилеел парите си съвсем безгрижно и в Лангли се уплашили да не би евентуалното му разобличаване да доведе до щателна и цялостна проверка в секретните служби на Блока. Особено се страхували от КГБ, където имали изключително високопоставен двоен агент. Така решили да „изгърмят“ Вунджик, за да спасят останалите, и допуснали изтичане на информация към СБ. Съобщили му го един час преди да бъде разкрит и той се прехвърлил нелегално през Балтийско море в Швеция, откъдето заминал със самолет за Щатите за продължително разследване. В Лангли не изпускали от очи другите членове на „Четворката“, но не се случило нищо. Така нареченото „дезертиране“ на Вунджик имало ефект, само че над главата му надвиснала смъртната присъда на СБ за предателство и ЦРУ трябвало да му осигури нова самоличност. Единственият друг източноевропейски език, който знаел, бил чешкият, затова станал чех, променил външността си и със стабилната подкрепа на ЦРУ митичният Андре Драго се превърнал в реален човек от плът и кръв със своя биография и свое минало. Тогава му предложили безплатен самолетен билет закъдето поиска и той избрал Рио.
— Значи в плика са имената на останалите трима агенти — обади се Сабрина.
— В плика са кодовите имена на всичките четирима. Изглежда, Драго е изнудил един специалист по компютърни анализи в ЦРУ на име Холдън да проникне в свръхсекретната програма „Алфа“ и да открие имената на останалите от „Четворката“. Холдън заминал за Амстердам, оставил плик с имената в едно шкафче за багаж на Централната гара и след това загинал от бомба в куфарчето, в което вероятно е смятал, че са парите.
— Ако в ЦРУ са знаели какво е направил Холдън, защо не са го спрели? — попита Греъм.
— Осъзнали са какво се е случило едва след като трупът му бил идентифициран, а през това време Драго вече бил сложил ръка на плика.
— Защо е стигнал толкова далеч, за да научи имената? — попита Сабрина.
— Заради отмъщение или поне така смята директорът на ЦРУ — отвърна Филпот. — Драго така и не им простил, че са го провалили и са го обрекли цял живот да бъде преследван от своите. Според тях договорът му със СБ щял да приключи само със смъртта му, а добре знаете, че страните от Източния блок са се специализирали да издирват тези, които смятат за предатели. Очевидно е искал да убие с един куршум два заека — да „изгърми“ и останалите от „Четворката“, като същевременно спечели от това достатъчно пари, за да започне нов живот в друга държава.