— Полетът е в десет часа до летище „Кенеди“ — каза Колхински.
Филпот се канеше да каже нещо за Уитлок, но размисли и излезе. Колхински го последва.
— Не познавах Марти много добре — наруши Сабрина внезапно настъпилото мълчание. — Винаги е бил приятелски настроен към мен, но имах чувството, че не одобрява съвсем това, че съм оперативен сътрудник, а не експерт например или програмист като Хана.
— Така е.
— Казвал ли ти го е?
— Не, и аз като теб не го познавах добре. Казвал го е на Си. У.
— Какво по-точно? — попита тя.
— Той смяташе, че жените нямат място в оперативната работа. Според него е трябвало да бъдеш назначена като инструктор по стрелба в Изпитателния център. Просто си беше такъв. Мъжко момче, ако използваме старото клише.
На вратата се почука и Сабрина отвори. Портиерът любезно й се усмихна.
— Господин Греъм тук ли е?
— Майк, за теб е — извика Сабрина през рамо.
— Нося ви съобщение от господин Уитлок — каза портиерът. — Иска да се срещнете във фоайето.
— Кажете му, че веднага слизам — отвърна Греъм.
— Защо просто не се обади по телефона? — попита Сабрина, когато портиерът излезе.
— Не му е до това. Ще ти се обадя, ако поиска да ходим някъде заедно, иначе, ако изникне нещо, ще бъда в хотела — той побърза да настигне портиера и му викна да задържи асансьора.
Сабрина затвори и излезе на балкона. На вратата отново се почука.
Тя с досада разпери ръце и прекоси всекидневната, за да отвори. Срещу нея стоеше Лариуш, стиснал пистолет в дясната си ръка. Изстреля една упойваща стреличка във врата й и тя, олюлявайки се, отстъпи назад в стаята. Всичко наоколо плуваше в мъгла, цветовете се преливаха в неясни очертания. Посегна към дивана, но не успя да го достигне и падна на колене. Преди да загуби съзнание и да се строполи на пода, за миг си спомни предупреждението на Филпот, че е импулсивна и прекалено самоуверена.
Драго, който си бе сложил синьо кепе и тъмни очила, вкара в стаята една количка за мръсно бельо и след като свали халката от пръста на Сабрина, двамата с Лариуш я пренесоха в количката и я скриха под кърпите и чаршафите. Лариуш тръгна с количката надолу по коридора и се качи в служебния асансьор.
Драго слезе във фоайето и се запъти към Греъм, който оживено разговаряше с портиера, донесъл съобщението.
— Може би търсиш мен? — каза Драго и като махна с ръка, отпрати портиера.
— Къде е Уитлок? — попита Греъм.
— За последен път го видях на „Авенида Атлантика“. Вървеше надолу към Копакабана и ми хрумна да използвам името му, за да те примамя да слезеш долу.
— Голямо самообладание имаш, за да се появиш тук, Драго. Едно обаждане по телефона и половината полиция в града ще дойде да те арестува.
— Да, но повече няма да видиш красивата Сабрина — отвърна Драго и му подаде пръстена.
Греъм го хвана за реверите и го притисна до стената.
— Къде е тя?
— Не прави сцени, Греъм, това доникъде няма да ни доведе.
Греъм неохотно го пусна и Драго се усмихна на дежурния от охраната, който се бе приближил към тях.
— Извинете, вината е изцяло моя. Зет ми ми беше дал на заем малко пари, а аз изгубих всичко в жокей-клуба. Сигурно знаете как човек може да се пристрасти към конните надбягвания, нали?
— Ако ще се биете, правете го навън. Не в хотела.
— Сега вече всичко е наред — увери го Драго. Мъжът подозрително ги изгледа и се отдалечи.
— Какво предлагаш? Сабрина срещу плика?
— Ние двамата чудесно се разбираме. Ще се срещнем в „Ривиера Клъб“ след два часа — Драго забеляза колебанието в погледа му и поясни. — В понеделник клубът не работи. Входната врата ще е отключена, а аз ще бъда в казиното. Ела сам и невъоръжен. Имам си начини да проверя и двете, в случай че се опиташ да ме измамиш.
— Това, изглежда, не е чак толкова трудно — язвително каза Греъм.
Драго злобно присви очи.
— Не и този път.
Греъм предупредително го заплаши с пръст.
— Само й направи нещо и ще те разкъсам с голи ръце.
— Бях останал с впечатлението, че силните чувства помежду ви не са взаимни. Явно съм сбъркал — Драго погледна часовника си. — Един и двадесет. До три и двадесет в „Ривиера Клъб“.
Греъм го проследи с поглед как напуска хотела и наведе очи надолу към пръстена в ръката си. Повъртя го замислено в пръстите си и тръгна към асансьора.
— Продължавам да твърдя, че трябва да дойда с теб.
— Вече говорихме за това, Сергей. Никакви оръжия, никакъв гръб. Трябва да играем по свирката на Драго, дори само заради Сабрина.
Колхински примирено сви рамене.
— Първо Уитлок се запилява нанякъде, после отвличат Сабрина. Тези неща се случват до три пъти, нали? Внимавай, Майкъл.