— Мерси — каза тя. После лицето й изведнъж стана сериозно. — Притеснявам се за Си. У. Направо не е на себе си. В самолета за Амстердам реших, че е много мълчалив, но това бе нищо в сравнение с вчера. Отвори уста един-два пъти, но сякаш бе другаде. Винаги е толкова весел и приказлив, когато летим заедно, а и онази сцена пред Жак… Никога не съм го виждала толкова ядосан. Какво му става?
— Кармен — дойде незабавният отговор.
— Той ли ти каза?
— Не.
— Тогава откъде знаеш?
— Познавам симптомите. Имал съм си същите неприятности с Кари.
Сабрина седна на края на леглото.
— Защо не поговориш с него, Майк!
— Не! — почти извика той. — Това е личен въпрос. Трябва сами да се оправят.
— Ами ако са стигнали до задънена улица?
— Тогава бог да му е на помощ — отвърна Греъм и затвори вратата на банята след себе си.
Тя потръпна и внезапно си спомни какво бе казал Марти Коен. „Нещо го яде. Не го изпускай от очи, Сабрина, заради самия него.“
Така и щеше да направи — заради самия него.
На следващата сутрин Греъм стана пръв, разгря се двадесетина минути и като метна една хавлиена кърпа на врата си, излезе на балкона на спалнята. Денят обещаваше да бъде чудесен, само от време на време някой заблуден пухест облак минаваше лениво в лазурното небе и се усещаше полъхът на прохладния свеж бриз, който смекчаваше горещината и я правеше по-поносима. Избърса потта от челото си и се върна в спалнята, където бе поръчал да сервират закуската в девет и половина, за да се поддържа легендата за меден месец. На път към банята разтърси Сабрина, за да я събуди, и с изненада я завари станала и облечена, когато излезе след няколко минути.
Докато беше в банята, закуската беше пристигнала и след като си намаза една топла кифличка с масло, седна и започна да чете броя на „Латин Америкън Дейли Поуст“, който бе поръчал да му донесат.
Точно в десет телефонът иззвъня три пъти — Шивон им даваше сигнал, че ги чака пред хотела. Сабрина се обади на Уитлок да му каже, че са готови, и заедно с Греъм слязоха с асансьора във фоайето. Срещнаха се на рецепцията и след като оставиха ключовете си, излязоха навън.
— Сабрина? — чуха неуверен глас зад гърба си. — Сабрина Карвър?
Тя се обърна и на лицето й се изписа престорена изненада. Миг по-късно недоумението й се смени с усмивка и тя поклати удивено глава.
— Не мога да повярвам! Та това е Шивон! Двете се прегърнаха и започнаха да се оглеждат една друга, като продължаваха да се държат за рамене и клатеха невярващо глава.
Шивон бе невероятно привлекателна жена на около тридесет години с великолепна мургава кожа, която се открояваше на фона на бялата й блуза. Носеше тесни джинси „Левис“, опънати по крака. Облеклото само подчертаваше фигурата й, която дори у Сабрина предизвика лека завист. Дългата й черна коса, сплетена на плитка и украсена с нанизи от сребърни и златни мъниста, стигаше до средата на гърба й и бе сресана така, че да оставя лицето й открито. Погледът й се спря на Греъм и Уитлок и Сабрина ги представи.
— Съпругът ти? — възкликна поразена Шивон и притисна ръка към гърдите си.
— Тук сме на сватбено пътешествие — отвърна Сабрина с усмивка и хвана Греъм под ръка.
— Това е чудесно! Толкова се радвам за теб — Шивон също се усмихна. — Още не мога да се съвзема. Да се видим така неочаквано след всичките тези години!
— Имаме толкова неща да си кажем. Хайде да пием по едно кафе някъде.
— Сещам се къде можем да отидем. Да вървим, съвсем наблизо е.
Когато се отдалечиха достатъчно от хотела, Греъм сграбчи Шивон за ръката.
— Стига толкова, представлението свърши. Какъв е планът оттук нататък? — попита той, без изобщо да се старае да прикрие враждебността в гласа си.
Шивон се вмъкна в една пуста уличка и каза:
— Разбирам озлоблението ти, Майк. Сигурна съм, че в дъното на душата си Си. У. и Сабрина таят същите подозрения към мен, но просто не ги показват така открито. Не знам какво са ви казали за работата ми тук в Рио, но вероятно дебело са подчертали, че служа единствено на ЦРУ. Споразумението с Лангли бе да помагам на ЮНАКО само в краен случай. Задачата ми е съвсем проста — да ви осигуря достъп до имението на Шрадер и нищо повече. Останалото зависи от вас. Така че нека поне се опитаме да се разбираме, дори ако това се окаже само временно примирие. Какво ще кажете?
Уитлок и Сабрина се спогледаха, свиха рамене и кимнаха в знак на съгласие.
— Ще видим — отвърна Греъм, който не искаше да се предаде толкова лесно. — Не отговори на въпроса ми.
— Сега ще се качим на Захарната планина, откъдето се вижда част от имението на Шрадер, а за довечера успях да уредя покана за вас двамата със Сабрина в „Ривиера Клъб“ като мои лични гости. Шрадер също ще бъде там, както винаги в навечерието на карнавала. Недалеч оттук можем да вземем рейс догоре, излиза по-евтино, отколкото с такси.