— Ти също ли смяташ, че е гангстер? — попита Греъм.
— Аз знам, че е убиец. Имам списък с имената на четиринадесет души, които почти със сигурност са убити от Драго през последните четири години. Всичките са застреляни право в сърцето с куршум от „ЧЗ“ 75. Драго винаги носи със себе си такъв пистолет. Списъкът е в колата ми пред хотела, както и двата пистолета „Берета“ и броунингът, които ме помолиха да ви донеса.
— Добре тогава, да тръгваме — каза Уитлок и пресуши чашата си.
— Ще имаме ли честта да видим и Драго в „Ривиера Клъб“ довечера? — попита Греъм.
— Можеш да разчиташ на това — отвърна Шивон с усмивка.
Шивон ги изпрати до хотела и отиде до най-близкия орильое — обществен телефон, покрит с голям жълт купол. Прерови чантата си за някой жетон, наречен фиша, пусна го в отвора и набра частния номер на първия секретар на американското консулство.
Той бе връзката й с ЦРУ, откакто работеше за тях. След малко чу гласа му:
— Добър ден, Кейси Морган е на телефона.
— Здравей, Кейси, обажда се Шивон.
— Как мина?
— Както и очаквахме. Ще ти кажа повече, когато се видим. Къде ще се срещнем?
— На старото място след един час.
Обикновено уреждаха срещите си на една дървена пейка край спокойните води на реката в „Парк да Сидади“ — тих парк, сгушен между покрайнините на Сан Конраду и Леблон.
Шивон пристигна първа, отиде на самия бряг и се наведе, за да нахрани мускусните патици, които шляпаха във водата, с натрошения хляб от една кесия, която носеше със себе си.
— Сигурно вече са придобили условен рефлекс като кучетата на Павлов — долетя глас зад гърба й. — Не искам и да помисля какво ще се случи, ако някой път дойдеш без хляб.
— Убедена съм, че ще преживеят шока, Кейси — отвърна усмихнато тя и отиде при него на пейката.
Кейси Морган бе висок ъгловат мъж, минал петдесетте. Работеше в дипломатическия корпус от тридесет години, двадесет и шест от които като сътрудник на ЦРУ. Запали цигара и върна пакета в джоба на сакото си.
— Е, какво направи с братовчедите от ЮНАКО?
— Изиграх всичко така, както се разбрахме снощи — отвърна тя и му разказа какво бяха нравили сутринта.
— Значи не споменаха нищо за плика, така ли?
Тя хвърли няколко парчета хляб на четирите патици, които се бяха осмелили да излязат на брега, и каза:
— Не споменаха нито дума, но това изобщо не означава, че не знаят за него. Имаме работа с професионалисти, Кейси.
— Не се и съмнявам — промърмори той и дръпна от цигарата. — Говорих с Лангли тази сутрин.
— Какво ти казаха? — попита рязко тя и го погледна.
— Вече са напълно сигурни, че пликът е бил прехвърлен заедно с картината. Нещо повече, утре вечер на приема, който Шрадер дава по случай карнавала, Драго ще се срещне с човек от КГБ, за да му го предаде. Тогава трябва да го измъкнеш, това е единственият ти шанс.
— Кой е човекът от КГБ?
— Не ми казаха.
— Не са искали да ти кажат! — избухна тя. — Стига, Кейси, щом в Лангли са научили, че ще идва някой от КГБ, също така са разбрали и кой точно ще бъде. Защо се впускат в толкова опасна игра с него?
— Не е наша работа — въздъхна той.
— Да, ние сме длъжни само да се подчиняваме, и то със сляпа преданост — гневно продължи тя. — Аз съм тази, която утре вечер ще си рискува живота, за да вземе плика, нали? Щом не могат да ми се доверят, защо изобщо са ме наели, по дяволите!
— Разбирам твоето недоволство…
— Така ли? Ти никога не си бил на мушката… — тя веднага съжали за думите си и стисна ръката му. — Извинявай, Кейси, не исках да си го изкарвам на теб. Просто тези от Лангли понякога направо ме вбесяват.
— Само понякога ли? Знай тогава, че си сред малкото късметлии…
Тя се усмихна леко и хвърли цяла шепа трохи в реката.
— Мога да разбера това, че не искат да разкрият съдържанието на плика, но да не ми кажат дори кого изпраща тук КГБ, е вече прекалено. Точно те ще ми прережат после гърлото, ако Драго предаде плика, преди да успея да се добера до него. А за да успея, трябва поне да знам как изглежда човекът, с когото ще се срещне. Нима не разбираш?